Доктор Неделя Щонова за “Краят на болестите”

Доктор Неделя Щонова за “Краят на болестите”

 

Здравето.
Готови ли сме да се борим за него, за онова, което обичаме?
Корави ли сме?

Можем ли да се имунизираме срещу опустошението на времето?
И въпреки очевидната тленност на телата ни, във всяка възраст на тялото и ума да се разгръщаме в пълен потенциал?
Можем ли директно да фраснем един нападател в лицето? И – нокаут!
Нападатели като мързел, преяждане или обездвижване.
За да се наслаждаваме на духа и телата си в пълнота.
Възможно ли е това?
Вярно е, невземането на шофьорски изпит също може да удължи животa.
Обаче едно прекрасно четиво е далеч по-добър съучастник.
Това е книгата на д-р Дейвид Ейгъс “Краят на болестите”.

Прекрасен подарък за всеки, който иска да бъде енергичен и жизнен до последен дъх. Представлява идиосинкретична смес от научно мислене, практични съвети за постигане на здраве и е мощен инструмент за самопомощ и мотивация.
Корицата е жизнеутвърждаваща, преводът – чудесен.
Днес много хора остават недостатъчно информирани и не успяват да вземат жизненоважни и правилни решения, касаещи здравето. Когато сведем науката до единствена цел – открития за подобрение в лечението, вместо да се стремим към истински, революционен и профилактичен напредък, губим представа за глобалната картина и ни обхваща чувство на безпомощност. Точно за човешката необходимост от предпазливост и съзнателна деятелност пише д-р Ейгъс. Защото един живот на несъзнателно равнище, оставен на автопилот, изхабява и разболява. Заключението е ясно: презастраховането е нещо добро!

Американският лекар Дейвид Ейгъс е личност с удивителна култура. Той е клиничен онколог, научен изследовател, професор по медицина и инженерство в Университета на Южна Калифорния, молекулярен биолог, възпитаник на първокласното медицинско училище „Принстън”. Завършва с отличие елитния випуск на Факултета по медицина в Университета на Пенсилвания. Специализира в болницата „Джонс Хопкинс”. Потомък на заслужил професор по медицина и физиология.

Участва в разработка на нови лекарства, създава две компании за технологични иновации в здравните грижи. Доверява се на системния подход, високотехнологичното здраве и персонализираната медицина. Всяка вечер приема статини – лекарства, за които се твърди, че намаляват холестерола и неговите съставки – и “бебешка доза аспирин” – таблетка от 75 – 81 милиграма аспирин, което е 1/4 от нормалната доза.

Категорично вярва, че обездвижването е новата форма на тютюнопушене и категорично не вярва в индустрията с хранителни добавки, антиоксиданти и витамини.

Моментално се влюбих в интелекта му.
Пише ясно, истински, изтънчено и в целта. Идеите в книгата имат толкова силен потенциал, че човек не може да остане същия след прочитането й.

Онкологът комуникира научните си концепции ясно, а в края на всяка глава филтрира ключова точка или конкретно действие за подобряване на здравето. И всичко това се случва по неимоверно увлекателен и достоверен начин.

Д-р Ейгъс се застъпва за нов модел здравеопазване, който съчетава холистичната медицина с най-новите технологии и препоръки. Цялата му концепция е основана на схващането, че тялото е изключително сложна и комплексна система. Една мутация водеща до рак е динамичен процес, който се случва не само в пределите на изолирано и статично парче ДНК. Процесът включва цялата имунната система на организма, способността му да регулира растежа на клетките, обмяната на веществата, хормони, чувства, психика, емоция.

Както казва Уолтър Айзъксън, автор на единствената официална биография на Стив Джобс – “В тази брилянтна книга д-р Дейвид Ейгъс въвежда изцяло нов начин за възприемане на болестта и здравето”:

“Какво представлява здравето? Въпросът звучи простичко и предполага простичък отговор. Дали се състои в някаква цифра, например телесното тегло или нивата на холестерол в кръвта? Или може би е въпрос на начин на живот – да сме физически активни и да се храним здравословно? Иска ми се да беше толкова недвусмислено. В епоха, в която медицинската информация ни залива отвсякъде, а обемът й далеч надвишава способността ни да я анализираме, се нуждаем от нови, индивидуални начини да правим избор по отношение на здравето си. Ако потърсите от мен помощ за лечение на рак в напреднал стадий, диагностициран на късен етап от играта, то е доста вероятно играта ви да приключи доста скоро. Не го казвам с лоши чувства или за да прозвуча коравосърдечно; казвам го, защото е самата истина. Реалист съм и фактите за рака, както и за много други животозастрашаващи заболявания, са плашещи. В ера, в която можем да общуваме с хората по цял свят в рамките на секунди, използвайки изкусни устройства, тикнати в джобовете ни, е срамота, че технологиите и нововъведенията в медицинските изследвания и в лечението са толкова архаични, остарели и, смея да твърдя, в някои случаи варварски. Има вероятност разсъжденията ми върху това кое прави хората здрави или ги разболява да не следват установените норми на мислене. В това отношение книгата е манифест в истинския смисъл на думата – дръзко изявление, което рисува нетрадиционна картина на човешкия организъм и необятните му механизми за постигане на вечно здраве или за отдалечаване от него.”

Инженерите знаят колко ценно нещо са резервите. Авторът отново внушава, колко добре е да го знаем и ние. Самолетът няма да се счупи в небето заради един-единствен бъг в системата. Организмът е композиран по неповторим начин, като високофункционална материя, която оставя много на въображението и ние едва сега започваме да разгадаваме многобройните й гатанки.

Ракови клетки например се делят в телата ни през цялото време, но ние не развиваме рак, защото възстановяването на ДНК също тече паралелно и непрекъснато. Кой обаче ще вземе превес – звярът рак или жаждата за живот?! Ракът на гърдата става факт при дефект с гена BRCA 1. Защото има скупчване на проблеми. Много проблеми от различни системи, които работилницата за ремонт на ДНК не успява да отстрани.

Д-р Ейгъс предлага да разберем рака чрез протеомиката – науката за протеините в тялото. Геномиката показа списък от съставките на тялото, докато протеомиката вижда какво произвеждат тези съставки. Познанието за това, какво се случва в телата ни на ниво протеини ще доведе до ново разбиране за това как възникват болестите.

Заслужава си да познаваме личната си история, да потърсим шаблон при семейните заболявания и да бъдем подготвени за всеки тлеещ риск. Фамилната обремененост е най-неизползваното, но изключително мощно средство, с чиято помощ можем да разнищим произхода на куп заболявания.
Д-р Ейгъс е голям пропагандист на технологията, която прави генетичен скрининг и изследва генетични маркери за реакцията ни към заболявания, фактори на околната среда и медикаменти. Индивидуалната геномна индустрия изолира ДНК от слюнка и може да начертае лична генетична карта. Пазарът за протеинови маркери е в началото на бъдещо ускорено разширение.

Защото колкото повече знаем за елементите участващи в структурата ни, толкова по-добри решения за здравето ще можем да вземем.
И да коригираме настоящото поведение.
Личният генетичен профил, който включва оценка на доживотния персонален риск за едно или друго заболяване, може да бъде невероятен призив за събуждане! И все пак, каквото и да покаже той, нека смело приемем фактите и знаем, че ДНК обуславя вероятности.
Вероятности, а не съдби!

Като общество, стремящо се към по-пълно разбиране на себе си, питаем специална почит към ДНК. И все пак възниква въпросът:
разполага ли медицината с такава специална технология, с някакъв “здравомер”, който дава информация за цялостното състояние на организма ни? Отговорът е в потенциалните възможности на науката протеомика. Тя се занимава с изучаване на протеин-белтъчни взаимодействия в телата ни, които дешифрират много от потенциалните рискове. Определянето на протеиновото разпределение в телесните тъкани и течности, в здрави тъкани, за профилактика, както и при различните заболявания, е в основата на използваните протеомни технологии за молекулярна диагностика. Очаква се протеомиката да осигури по-добро разбиране за механизмите на човешките болести. И затова, протеомиката е най-интензивната област на развитие в съвременната молекулярна биотехнология.

Д-р Ейгъс дава пример с филма “Гатака” /1997/.
Заглавието “Гатака” е базирано на първите букви от четирите въглеродни бази, които изграждат ДНК структурата ни – аденин, цитозин, гуанин и тимин. В лентата генетично по-семпъл мъж /Итън Хоук/ възприема самоличността на човек от по-висшите в генетично отношение социални класи, научавайки се да мами изследванията на ДНК и урина.
Филмът дава повод за размисъл. Колко близо сме до манипулирането на гените до степен, в която можем да се трансформираме в нови човешки същества, способни на невероятни подвизи и свръхчовешко здраве. Едва ли нашият биологичен вид ще живее по този футуристичен начин. Но всички днес сме свидетели на нови технологии, високотехнологична медицина, авангардни генерации апаратура, техника от най-висок клас, иновативен софтуер, системи и апарати за прецизна диагностика – всичко това помага да поемем контрол над блгаосъстоянието си по всевъзможни начини.

И дори да бъдем супергерои!

За един лекар няма нищо по-обезкуражаващо от това да гледа как пациентите му страдат. Научните открития обаче могат много да помогнат за намаляване на страданието и за “редакция на нашето ДНК”, казва д-р Ейгъс и споделя:
– Един ден Стив Джобс дойде при мен с въпроса: “Не можеш ли да ми инсталираш една стабилна и здрава версия на нова програма? Деинсталирай старата и просто ми инсталирай нова. Така, както правя аз?! Ти не можеш ли същото?!”.

Седем години след като е диагностициран с карциноиден рак на панкреаса, Стив Джобс умира. Дълго време той отказва традиционното лечение, което се явява причина за неоправдано ранната му смърт /56 години/, коментират специалистите.
Ланс Армстронг обаче, също пациент на д-р Ейгъс, преживява “чудото на възкресението”. Борбата с рака се оказва най-мъчителното и неравностойно състезание в живота му. Той обаче побеждава и оцелява.

Защото.

Ракът е глагол.
Според доктор Ейгъс ракът е глагол – действие. И това действие може да бъде спряно. Нашето тяло е уникална система. Притежава вродена способност да се самолекува. Тогава можем ли сами да вземем решение да бъдем здрави?
Можем ли сами да бъдем лекари на себе си?
Да. Можем.

“Държа да наблегна на следното: това не е “книга за рака”. Вместо да мислим за рака единствено като за страшна болест и заплашителен враг, трябва да го разглеждаме като метафора на кошницата, която включва всички Заболявания (с главно “З”) по света. Ракът е най-напредналата от болестите, които се съдържат в кошницата. Не е самотен хълм. Както пише Сидхарта Мукерджи: той е “императорът на страданията” – най-жестокият враг, който се опитва да отнеме живота на една от всеки три жени и един от всеки двама мъже. Изправени сме пред сериозен проблем, ако всичките интелектуални и парични средства, които в момента се инвестират в рака, не постигат почти нищо в тази така наречена война. Време е да променим не само начина, по който гледаме на рака, а и този, по който в по-широк план мислим за здравето. Необходим ни е съвършено различен начин на мислене, който да ни насочи към важни постижения във всички области на медицината. Той налага и нов подход към грижите за тялото, както и точна формулировка какво означава здравето по всеки от индивидуалните ни критерии, тъй като здравето не се изразява единствено в липсата на болест.”

Според д-р Ейгъс почитането на естествените оздравителни способности на организма става чрез самонаблюдение, профилактика, предсказуем режим 365 дни в годината, разходки, сън, почивка, домашен любимец, редовна гимнастика, оптимистичен светоглед.
Да, не е лесно в бесния ритъм на съвременното ежедневие да си правим такива подаръци. То е като да подхвърляш ябълка, която не трябва да падне. За което е нужен мотив. Това е тайната. Да бъдеш неотклонно мотивиран! И книгата на д-р Дейвид Ейгъс създава точно такъв силен и неотклонен мотив за действие!

Да бъдеш здрав не е чудо. Това е резултат от перфектно свършена работна. Ежедневно.
Аз лично се мотивирах страхотно.
Отивам да тичам. Имам апетит за жива храна.
Вътрешната ми сила е активирана.
И всичко това е само на една мисъл разстояние!
Само на една книга разстояние.

Благодаря на д-р Дейвид Ейгъс за влиянието, което оказа върху мен – превърна ме в по-добър човек, по-добра майка и по-добър лекар.
Така и писах тези редове.
Като по-замисленият и осъзнат човек, в който бавно започнах да се дестилирам, след като затворих последната 422 страница.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail