30 съвета от Мат Хейг към книжните сноби

Авторът на „Причините да останеш жив“, Мат Хейг, е известен със забавния си лек стил на писане, дори когато темите са сериозни. Присъщи за него са и списъците. В статия, публикувана на личния си сайт, Хейг споделя с почитатели какво има да каже на книжните сноби – в 30 точки.

Ето го и самият списък:

  1. Снобизмът кара хората да се притесняват какво четат. А хората, които се притесняват, спират да изпитват удоволствие.
  2. Снобизмът води до по-лоши книги. Той води до идеята, че повечето хора са глупави и искат глупави книги; и само някои избрани (готините, добре образованите, с изискан вкус) харесват добрите книги.
  3. Ако нещо е модерно, то пак може да бъде качествено. Например Шекспир. Или Бийтълс. Или фъстъченото масло.If something is popular it can still be good. Just ask Shakespeare.
  4. Тинейджърите имат по-активни мозъчни клетки от възрастните. И по-забавни. Не отхвърляйте янг-адълт литературата.
  5. Да се говори за дадена книга по радиото или да се пише за нея в The New York Times не я прави автоматично по-добра. Просто най-вероятно не става въпрос за зомбита.
  6. Книгата често не е по-добра от филма – „Челюсти“, „Кръстникът“. Но, добре, сноби, говорете за „Алиса в страната на чудесата“.
  7. Чудото е универсално. Няма човек на света, който да влезе в Сикстинската капела и да не иска да вдигне поглед нагоре. Това прави ли Микеланджело посредствен популист?
  8. Електронните книги, както хартиените, са добри спрямо думите, които съдържат.
  9. Снобизмът уж се отнася до книгите, а всъщност е до хората. Касае хора, които се опитват да се почувстват по-добре като омаловажават чуждия вкус.
  10. Да игнорираш книга заради жанра ѝ, а не на база съдържание, е книжен расизъм.
  11. Снобизмът говори за класа. Пример за това е Вирджиния Улф – патронът на книжните сноби – коментирайки „Одисей“ от Джеймс Джойс. Тя нарича книгата неграмотно написана и просташка, написана от „самоук работник, а всички знаем колко жалки са те“.
  12. Ти си един от седемте милиарда души на света. Никога не можеш да бъдеш на всички. Но можеш да бъдеш щастлив с принадлежността си.
  13. Единствените хора, които се страхуват дали ще бъдат разбрани, когато говорят, са тези, които нямат какво да кажат.
  14. Книгите не са по-добри, когато остават неразбрани, така както една сграда не става по-добра, ако ѝ липсва врата.
  15. Шекспир не е учил в университет и е пишел името си по шест различни начина. Разказвал е и вицове. Вярно, били са тъпи, но кой може да го вини…
  16. Сюжет не е мръсна дума. Сюжетът е красота. Сюжетът е като стар престъпник, намерил изкупление. Сюжетът е търсене на победа или любов. Сюжетът е желание за действие, симптоматично за мисленето, движението и това да си жив.
  17. Книжните блогъри не убиват литературната критика. Те се качват на нея, за да ѝ дадат първа помощ.
  18. Може да има точно толкова красота в краткостта (на думи, изречения, параграфи, глави), колкото в дългата форма. Врабчетата летят по-нависоко от пауните.
  19. Литературните награди са дело на шест човека, които се събират в една стая и правят компромиси.
  20. Книгата, с която се гордея най-малко, върху която не работех достатъчно, е най-високо цененото ми произведение. Това, което The New York Times хареса.
  21. Да четеш определена книга не те прави по-интелигентен, така както ако пиеш абсент, няма да се превърнеш във Ван Гог. Важно е как четеш това, което четеш.
  22. Никога не карай някого да се чувства зле за това, че са или не са прочели нещо. Книгите съществуват, за да лекуват, не за да нараняват.
  23. Не се гордей с това, че харесваш само реалистични истории. Това е като да се гордееш, че нямаш въображение.
  24. Снимка на Мат Хейг от личния му Twitter профил

    Само защото дадена книга е детективска, не означава, че е написана по цинични причини. Може би авторът просто харесва детективски истории.

  25. Простотата в писането се постига по-трудно от сложния текст. Затова съществуват редакторите.
  26. Amazon е зло. Но не бъдете сноби към хора, които го ползват, ако вие предпочитате супермаркета.
  27. Не ми разправяйте за аромата на книгите. Все едно говорите за звука на шоколада.
  28. Ако се тревожите за жанра, в който пишете книга, или типа хора, които ще я четат, няма да освободите въображението си. Ще го заключите във VIP стая, където нищо не се случва.
  29. Лично за мен целта на писането е да се свържа със света и хората около мен. С някои ни делят километри. Няма друг инструмент за свързване освен езика. А най-дълбоката форма на езика е разказването на истории.
  30. Най-великите истории откликват на най-дълбоките кътчета в нас, тези, които снобизмът не може да достигне. Тези части, които свързват детето с възрастния, мозъка със сърцето, реалността с мечтите. В своята същност историите са врагове на снобизма. А книжният сноб е враг на книгата.

 

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail