Как се появява марката Nike? (Откъс от „Изкуството на победата” на Фил Найт)

Как се появява марката Nike? (Откъс от „Изкуството на победата” на Фил Найт)

Има компании, чиито имена са забулени в мистерия и все пак са емблематични. Много хора по света все още изпитват трудности да произнесат името Nike по правилния начин (Найки), но гигантът продължава да е сред лидерите в производството на спортни стоки. Самият създател на компанията Фил Найт разказва в книгата си „Изкуството на победата” за момента, в който се ражда марката Nike – вероятно повратен ден в историята на търговията със спортни артикули. Прочетете откъса от изданието на Locus (2016 г.) в превод на Александра Павлова.

…Денят на решението дойде. Canada вече бяха започнали да произвеждат обувките и мострите бяха готови да заминат за Япония, но преди да изпратим каквото и да било, трябваше да изберем име. Освен това бяхме планирали да пуснем реклами в списания, които да съвпаднат с доставките, и да кажем на графичните дизайнери кое име да сложат в рекламите. И, на последно място, трябваше да подадем документи в Патентното ведомство на САЩ.

Удъл влезе в офиса ми.

– Времето изтече – каза.

Потърках очи.
– Знам.
– Какво ще бъде?
– Не знам.

Главата ми щеше да се пръсне. Всички имена вече се бяха слели в някакъв умопомрачителен хаос. Falconbengaldimensionsix.

– Има… още едно предложение – каза Удъл.
– От кого?
– Джонсън се обади рано тази сутрин – отвърна той. – Очевидно снощи му се е присънило ново име.

Извъртях очи.

– Сънувал е?
– Говори сериозно – каза Удъл.
– Той винаги говори сериозно.
– Каза, че посред нощ рязко се изправил в леглото и името изскочило пред очите му.
– И кое е? – попитах в очакване.
– Nike.
– А?
– Nike.
– Кажи го буква по буква.
– N-I-K-E – произнесе бавно Удъл.

Записах го на жълто листче от бележник.

Гръцката богиня на победата. Акрополът. Партенонът. Храмът. Припомних си ги. За кратко. За част от секундата.

– Нямаме време – казах. – Nike. Falcon. Или Dimension Six.
– Всички мразят Dimension Six.
– Всички освен мен.

Той се намръщи.

– Ти решаваш.

И ме остави. Аз драсках в бележника си. Правех списъци, после ги зачерквах. Тик-так, тик-так.

Трябваше да изпратя телекс на фабриката – веднага.

Не обичах да вземам прибързани решения, а напоследък правех само това. Погледнах тавана. Дадох си още две минути да обмисля различните варианти, а после отидох по коридора до телекса. Застанах пред него и си дадох още три минути.

С нежелание набрах съобщението. Името на новата марка е…

Много неща се въртяха в главата ми – съзнателно и несъзнателно. Първо, Джонсън беше изтъкнал, че всички култови марки – Clorox, Kleenex, Xerox – имат кратки имена. Двусрични или едносрични. И винаги имат някакъв силен звук в името си, някаква буква като „К” или „Х”, която се запечатва в съзнанието. Това звучеше логично. И точно описваше Nike.

Освен това ми харесваше, че Nike е богинята на победата. Какво е по-важно от победата, мислех си?

Може би някъде в дълбините на съзнанието си съм чул гласа на Чърчил. Вие питате, каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Навярно съм си припомнил медала на победата, който се връчваше на всички ветерани от Втората световна война – бронзов медальон, на чиято лицева част беше изобразена Атина Нике, която пречупва меч на две части. Може би. Понякога си мисля, че е било така. Но в крайна сметка не знам какво ме накара да взема това решение. Късметът? Инстинктът? Някакъв вътрешен дух?

Да.

– Какво реши? – попита ме Удъл в края на деня.
– Nike – смотолевих.
– Хм – каза той.
– Да, знам – отвърнах.
– Сигурно ще свикнем – добави.

Сигурно…

Изкуството на победата

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail