Луси отново действа глупаво и не мисли. Как ще се върнеш ти във времето и ще говориш със себе си... така ли не се сети че всичко може да се обърка и повече тя д ене съществува. И то за какво се върна - Даниел, Даниел и... пак Даниел.
НО, имаме едно "но". Бил ми хареса (като прочетете книгата ще разберете за кого говоря). Супер забавен герой който може да те разсмее и да ти вкара акъл в главата по изключителен начин. Точно тук се доказа че книгата е за тийнейджъри... и то за тийнове които не гледат телевизия изглежда. Ако се замислите докато четете книгата - Луси не е малко в повече доверчива?! Ако трябва да я съпоставя с някой тийн в наше време сигурно ще я извикат до някоя кола, ще й дадат бонбонче и тя ще се качи. Май ви обърках, а? Това което искам да кажа е че Луси до последно не разбра с кой точно говори през цялото време, въпреки че бе "очевадно"!
И като за финал: Защо в името на ангела трябваше да я има тази книга О.о Или поне да беше с различна история. Така и не намерих смисъла да има цяла книга как Луси се връща назад в миналите си животи и проверява как е живяла и умряла. Разбирам че иска да знае защо е умирала всеки път, но в краята на книгата така и не разбра, затова се питам - имаше ли смисъл да е такъв краят. Но според мен щеше да е по-добре, ако авторката бе направила третата книга като Предистория само че по-кратичка. Очаквам да видя как ще се завърши тази тетралогия, въпреки че не бях много впечатлена от третата книга. За сега като класация "Терзания" е на първо място по история и корица, "Паднали ангели" е на второ място по корица и горе-долу по история, а "Страст" е на последно и по корица и по история. Това може би е най-критичното ми ревю което съм писала до сега, но никога не зарязвам поредица, прочитам я на пук на себе си само и само за да знам че вече е минала през мен.