Първият ни разговор. Из „Абсолютната неограниченост” от д-р Джо Витале и д-р Хю Лен [откъс]

Първият ни разговор. Из „Абсолютната неограниченост” от д-р Джо Витале и д-р Хю Лен [откъс]

Този текст е част от Седмицата на Джо Витале, която организираме на сайта на Locus. До 29 април включително можете да поръчате всички книги на Витале от нашата електронна книжарница с 10% отстъпка.

Всеки човек приема ограниченията на собственото си зрително поле за граници на света.
Артур Шопенхауер

Най-после на 21 октомври 2005 г. за пръв път разговарях с д-р Хю Лен.

Пълното му име е д-р Ихалеакала Хю Лен. Но той ме помоли да го наричам просто “И”, както се произнася буквата в азбуката. Добре. Така ще го наричам. Първият ни разговор продължи около час. Помолих го да ми разкаже всичко за работата си като терапевт.

Обясни ми, че е работил три години в Хавайската щатска болница. Отделението с криминално проявени душевноболни било опасно. Психолозите се сменяли през месец. Медицинските работници често излизали в отпуск по болест или просто напускали. Хората се движели през отделението с гръб към стената от страх, че може да бъдат нападнати от пациенти. Не много приятно място за работа, живеене или посещение.

Д-р Хю Лен, И, каза, че никога не се е срещал с пациентите в качеството си на психолог. Никога не ги е консултирал. Съгласил се да се запознае с досиетата им. Докато ги четял, работел върху себе си. Докато работел върху себе си, пациентите започнали да се подобряват.

Стана още по-интригуващо, когато каза:

– След няколко месеца пациенти с белезници до този момент бяха пуснати да се движат свободно. На други бяха намалени силните дози на предписаните лекарства. А онези, които бяха считани за безнадеждни и без шанс някога да напуснат болницата, бяха изписани.

Бях изумен.

– Нещо повече – продължи той, – персоналът започна да идва на работа с удоволствие. Текучеството и отсъствията по болест престанаха. В резултат на това броят на медицинските работници надхвърли необходимия, защото пациентите биваха изписвани, а служителите идваха редовно на работа. Впоследствие отделението беше закрито.

Тук беше мястото да задам въпроса за един милион долара:

– Каква беше твоята роля, какво ставаше вътре в теб, за да предизвикаш промяната в тези хора?

– Просто изчиствах онази част от себе си, която споделях с тях – каза той.

Моля?

Нищо не разбирах.

Д-р Хю обясни, че да носиш пълна отговорност за живота си, означава, че всичко в живота ти – просто защото е в твоя живот – е твоя отговорност. Буквално целият свят е твое творение.

Нима! Трудно е за смилане. Едно е да съм отговорен за това, което казвам или върша. Но да нося отговорност за това, което всеки в моя живот казва или върши, е съвсем друго нещо.

Истината обаче е следната: ако поемеш пълна отговорност за своя живот, всичко, което виждаш, чуваш, вкусваш, докосваш, или изпитваш по някакъв начин, е твоя отговорност, защото това се случва в твоя живот.

Това означава, че от теб зависи да се излекуваш от нещата, които чуваш и виждаш, и не ти харесват – тероризма, президента, икономиката. Те съществуват, така да се каже, единствено като отражение на вътрешното ти възприятие.

Не те са проблемът; проблемът е в теб.

И за да промениш това, което не харесваш, трябва да промениш себе си.

Знам, че е трудно за разбиране, камо ли да го приемеш или да го приложиш. Да обвиняваш някой друг, е много по- щлесно, отколкото да поемеш пълна отговорност. Но след като разговарях с д-р Хю Лен, започнах да схващам, че оздравителният процес според него и според метода хоопонопоно означава обич към теб самия. Ако искаш да подобриш живота си, трябва да лекуваш своя живот. Ако искаш да излекуваш някой друг – дори душевноболен престъпник, – лекуваш първо себе си.

Попитах д-р Хю Лен как лекува себе си. Какво е правил конкретно, когато е разглеждал досиетата на тези пациенти?

– Просто многократно повтарях “Съжалявам” и “Обичам те” – обясни той.

И това ли е всичко?

Това е всичко.

Оказва се, че обичта към теб самия е най-добрият целебен метод. А когато ти постигаш подобрение, подобряваш и света.

Когато д-р Хю Лен или “И” работел с болницата, препращал всичко, което се случвало в него, към Божествената сила и я молел да го освободи. Имал пълна вяра. Винаги се получавало. Д-р Хю Лен всеки път се питал: “Какво у мен е предизвикало този проблем и как да го реша вътре в себе си?”.

Явно този метод на лечение отвътре навън е така нареченият метод за самоидентифициране чрез хоопонопоно. Изглежда е имало по-стара версия на метода хоопонопоно, силно повлияна от мисионери в Хаваи. При нея в процеса участвал асистент, който помагал на хората да излекуват проблемите си, като, говорейки за тях, ги изтласкат навън. След като успеели да прекъснат пъпната връв на проблема, той изчезвал. Осъвремененият метод за самоидентифициране чрез хоопонопоно не се нуждае от асистент. Всичко се извършва вътре в теб. Бях любопитен и сигурен, че с времето ще започна да го разбирам по-добре.

До този момент д-р Хю Лен нямаше нищо написано във връзка с метода. Предложих да му помогна да напише книга, но той не прояви интерес. Разполагаше само с един стар видеоклип, който аз поръчах. Посъветва ме също да прочета “Илюзията на потребителя” от Тор Норетрандерс. Тъй като съм маниак на тема книги, моментално я купих от Amazon. Получих я и буквално я погълнах.

В книгата се твърди, че съзнанието ни няма представа какво се случва. Норетрандерс пише:

“Истината е, че всяка секунда милиони битове информация се вливат в нас чрез сетивата ни. Но мозъкът ни обработва едва около четирийсет бита в секунда. Милиони и милиони битове се кондензират в съзнанието като преживяване, което обаче на практика не съдържа абсолютно никаква информация”.

Доколкото разбирах, д-р Хю Лен искаше да каже, че тъй като нямаме истинска представа за случващото се в момента, можем единствено да го реорганизираме и да му се доверим. Всичко се свежда до отговорността, която носим за себе си, 100 процента отговорност за всичко в живота ни: за абсолютно всичко. Той казва, че задачата му е да изчисти себе си. Само това. Докато той се изчиства, изчиства се и светът, защото той е светът. Всичко извън него е проекция и илюзия.

Докато някои от тези схващания напомняха Юнг, в смисъл че това, което човек възприема от външния свят, е като сянка-отражение на собствения му живот, това, което д-р Хю Лен описва, се простира отвъд тези рамки. Той признава, че всичко е огледално отражение на теб самия, но казва също, че ти носиш отговорност да оправиш всичко, което преживяваш вътре в себе си, като се свържеш с Божествената сила. Според него единственият начин да подобриш случващото се извън теб е като отправяш “Обичам те” към Божествената сила, която може да се нарече Бог, Живот, Вселена, както и с много други определения за всеобща висша сила.

Леле! Какъв разговор! Д-р Хю Лен не ме познаваше от памтивека, но въпреки това ми отдели толкова много от времето си. И ме обърка още повече. Той е почти 70-годишен, вероятно за някои е жив гуру, докато други сигурно го смятат за откачалка.

Аз лично бях дълбоко развълнуван от първия ни разговор, но исках още. Очевидно беше, че не проумявам това, което казва. И би било много лесно да му се противопоставя или да го отхвърля. Но легендата, че с този нов метод е излекувал психичноболни престъпници, считани за безнадеждни случаи, не преставаше да ме преследва.

Знаех, че предстои семинар с д-р Хю Лен, и го попитах за него.

– Какво ще науча, ако се запиша?

– Ще научиш това, което ще научиш – отвърна той.

Звучеше като курс по самоусъвършенстване от 70-те години: ще научиш каквото трябва да научиш.

– Колко участници са се регистрирали? – попитах.

– Продължавам изчистването, така че ще участват само тези, които трябва – каза той – Може би 30 или 50, никога не знам предварително.

В края на разговора попитах И какво означава подписа в имейла му.

– Това е душевен мир, който надхвърля рамките на разбираемото – обясни той.

Тогава не можах да разбера смисъла, сега обаче ми е пределно ясно.

Прочетете още за метода „хоопонопоно“ тук.

Абсолютната неограниченост

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail