Моят път в айкидо

19,99 лв.

Автор: Добромир Друмев
Корици: меки
Графично оформление на корицата: Емил Марков
Страници:
ISBN: 978-954-783-297-4
Година на издаване: 2018 г.

Моят път в айкидо


Описание

В книжарниците от 6 декември 2018 г.!

Всеки човек възприема света строго индивидуално. Има моя и твоя истина, читателю, има я и Истината! В тази книга ще изложа моята истина за развитието на айкидо в България от 80-те години на миналия век и нататък – за събитията, в които и аз участвах, наблюдавах, събития, с които е свързан и моят житейски път, които усетих и преживях, и най-вече за хората, които срещнах, хора, дали малко или много за развитието на айкидо в България. За мен това е смисълът на всичко, което съм или съм бил. И така, да започнем…

Добромир Друмев започва да изучава бойни изкуства с джудо през 1975 г. и карате през 1979 г. Носител е на 6-и дан Айкикай, преподава в клуб Зендокан и в Центъра за следдипломна квалификация на НСА. Провежда теоретичната, методическата и техническата подготовка на треньорите по айкидо в България. Успоредно изучава ияй-джуцу под ръководството на Сенсей Секигучи Комей (10-ти дан), Мусо Дзикиден Ейсин-рю.

Съавтор е заедно с проф. Д. Кайков и Е. Германов на първото у нас методическо пособие по айкидо – Специализираната психофизическа подготовка в бойното изкуство айкидо, и на множество научни публикации. През 2017 г. излиза книгата му “Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства”, а през 2018 г. – “Бойни изкуства – архивите говорят №2”.

* * *

Както далече преди джудо се говори за джу-джуцу, така и векове преди айкидо, се говори за айки-джуцу. Пътят до тях е крайната цел на древните техники джуцу.

Всъщност джу-джуцу и айки-джуцу имат повече връзки помежду си, отколкото днешното джудо и айкидо. Ако се погледне цялостно към нивото на техниките на тези две изкуства, се установяват основните нюанси, които се отнасят до мисловните основи на двете фамилии джуцу.
За мнозина айки-джуцу се разглежда като метод, по-висш от джуцу, тъй като е разработен от благородниците. Това обяснява факта, поставян винаги от майсторите на айки-джуцу, че тяхното изкуство е сродно с кен-джуцу – изкуството на сабята, по същество благородно изкуство. В айки празната и отворена ръка винаги е била символ на острието на катана.

Същото нещо се вижда и в легендата за неговия произход: според японците айки не дължи нищо на чужденците китайци, тъй като то съществува още от епохата Камакура – ХIII век, и е създадено изцяло от Минамото Йошимитсу, по-известен под името Йошитсиуе, прочут самурай от управляващия клан, брат по оръжие на не по-малко известния монах-воин – Бенкеи. Ако се вярва на тази легенда, айки е чисто японско изкуство на елита, за разлика от джу-джуцу, при което може да се изявява обикновеният воин…

Айкидо изхожда от принципа за реалността на Вселената, където нещата нямат условен характер, а са абсолютни. В айкидо стремежът е практикуващият да постигне по-високо ниво на духовно самоусъвършенстване, надхвърляйки техническото ниво на практиката. По този начин айкидо запазва същността си на истинско Будо, същност, загубена за много бойни изкуства, които в стремежа си към популярност са превърнати в спорт.

***

“Карате е атака от дистанция, айкидо – самозащита от дистанция. Айкидо не е стил, то е самостоятелна дисциплина със собствени принципи, изкуство.”

Бернар Боари

„Много е важно да знаеш как да превърнеш всичко, което правиш, в тренировка. Ако мислиш, че само айкидо или дзадзен е тренировка, то никога няма да имаш достатъчно време за практикуването им. Добре е да се намери начин всяка дейност да бъде тренировка. Всичко, което човек прави, трябва да бъде осъзнато, и тази осъзнатост да се претвори в действие. Само така можеш да се тренира 24 часа. Моята философия не е сложна и може да се изрази в три думи – стойка, дишане, осъзнатост. Стойката отговаря на твоето поведение, дишането на енергията, а осъзнатостта – на твоето съществуване. Основното за мен е, че тези три неща трябва да бъдат съчетани ведно. И това съчетание важи за цял живот. Аз най-горещо препоръчвам айкидо и дзен на всички, които искат да се справят по-безболезнено със стреса, най-вече от това на работещите в градски условия. Според мен айкидо е като лаборатория за експерименти. Помага ни да намерим начини да се справим с енергията, с намеренията на другия и да променим например съзнанието на този, който иска да ни „атакува“ и да обърнем неговото намерение така, че да не го направи. В Америка отдавна сме осъзнали ползата от айкидо обучението и по тази причина тренировките са много широко застъпени в учебните програми“.

Сенсей Дейвид Милър