Обикновено се приема, че емоционалната интелигентност (ЕИ) се състои от пет взаимосвързани компонента или пет сфери на компетентност.

• самоконтрол – способността да управлявате и контролирате собственото си емоционално състояние;
• самопознание – познаването на себе си и емоциите си – какво ви казват те;
• мотивация – способността да направлявате емоциите си с цел постигане на целите си;
• емпатия – възможността за откриване и определяне на емоциите на другите;
• социални умения – отношението към другите и влиянието върху тях.

Възможността да се представяме ефективно зависи от познанията ни във всяка една от тях. Например управлението на чувствата по такъв начин, че да се държим подобаващо (самоконтрол), е всъщност умение, което се гради върху това доколко сме наясно със себе си (самопознание). Също така тези, които могат да разпознават собствените си емоции (самопознание), могат да откриват и определят емоциите на другите (емпатия). Способността да се държим добре с останалите – по-скоро откровено, отколкото повърхностно (социални умения), е всъщност функция от всички останали. И накрая, без самопознание – това, което ни кара да постигнем мотивация, няма как да се включим в играта.

В „Професионални тестове за емоционална интелигентност” авторите представят подробно петте компонента на емоционалната интелигентност, определени по-горе. Наред с това показват каква е стойността на превъзходството, както и последиците от евентуален неуспех с всеки един от компонентите. Целта е, след като прочетете книгата, да започнете да цените резултатите от преценката на ЕИ и нейното развитие и да ги използвате в бъдещия си личен живот, взаимоотношения, както и на работното си място.

Самоконтролът е изключително важен и необходим, и е нещо, на което се обръща най-голямо внимание (особено на работното място). Благодарение на умението за самоконтрол печелите предимство пред всички останали, чиито инстинкти са да задоволят нуждите си на момента.

Самоконтролът всъщност е способността да управлявате и контролирате емоционалното си състояние, при това по такъв начин, че да имате подходящо поведение в зависимост от обстоятелствата. Ако сте претърпели някакъв неуспех, самоконтролът е в това, да успеете да намерите перспектива, която да ви позволи да се отърсите от нервността, унинието или сковаващата тревога. Хората, които не притежават това умение, постоянно се борят с чувството, че са нещастни, постоянно мислят за това и отказват да оставят нещата да се уталожат. На обратния полюс са другите, които успяват много бързо да се отърсят и възстановят след всеки удар на живота.

Често чувате да се казва “Не потискайте чувствата си”, “Дайте им воля, не ги оставяйте да ви изяждат отвътре”. На това “задържане на емоциите” се приписват куп медицински проблеми. Така че безусловно това да изразявате и давате воля на емоциите си, е здравословно. В повечето случаи обаче отговорът е “и да, и не”. Основното тук е: ако ще давате воля на чувствата и емоциите си, направете го така, че да извлечете полза от това, направете го конструктивно. Но ако това разкриване на емоциите ще има само вреден за вас ефект – забравете.

А може ли контролът да се превърне в прекален самоконтрол?

Всеки от нас познава човек, който не може или не желае да изразява вътрешните си чувства. Често на такива хора лепваме етикета “скован”, “непукист”, “темерут”, “дърво”, или пък “сухар”. Лесно е да се шегуваме с тях, но от друга страна, ако ви стане навик да позволявате на хората да разбират как се чувствате във всеки един момент, има опасност да станете прекалено прозрачни и лесно предвидими. Тогава вашето поведение става предсказуемо, което от своя страна ви прави лесно уязвими за манипулиране чрез средствата на “емоционалното изнудване”. Определено трябва да се търси златната среда между прекаления самоконтрол и липсата на такъв, но според нас решението лежи някъде по-близо до прекаления контрол, отколкото до липсата му.

Пет са ключовите аспекта по отношение на самоконтрола, които авторите разглеждат подробно:

• забавете преценката; обуздайте импулса;
• складирайте проблема; дистанцирайте се;
• изразете мнението си – настоятелно, но не агресивно;
• бъдете гъвкави; следвайте течението; не форсирайте случващото се;
• контролирайте невербалната си комуникация – езика на тялото.

Предлагаме ви един от тестовете, включените в книгата, с който да добиете известна представа за умението ви за самоконтрол. За всяко твърдение заградете вашия отговор. Крайният резултат е броят на отговорите, които сте заградили във всяка колона.

Не избирайте това, което в момента мислите, че е най-доброто или най-подходящото, а заградете отговора най-близко до това, което бихте направили или пък вече сте правили. Опитайте се да бъдете честни в отговорите си; в противен случай единственият човек, когото ще измамите, сте самият вие.

Тест

1. В отпуск сте и отивате на почивка. В момента вали, а се е предполагало, че ще бъде слънчево. Как ще реагирате?

А. Мърморите цяла вечност пред когото хванете за слушател.

В. Изпращате картички до дома, обяснявайки на какво дъждовно време сте случили.

С. Намирате какво да правите, без да позволявате на дъжда да нарушава удоволствието ви.

2. Някой настоява да ви нарича по начин, нежелан от вас, например прякор отпреди време, за който си мислите, че е забравен. Как ще реагирате?

А. Определяте всичко това като детинско.

В. Отправяте забележки така, че въпросният човек да чуе, но без да се обръщате директно към него.

С. Обръщате се лице в лице с този човек и го наричате по начин, по който знаете, че той не обича да го наричат.

3. Шофирате по път с две ленти за движение, където камионите – както обикновено – изпреварват и след това забавят движението на другите автомобили. Как ще реагирате?

А. Приемате ситуацията и карате напрегнато.

В. Когато се изравните с такъв камион, нервно му изсвирвате с клаксона.

С. Жестикулирате през цялото време и пред всички, за да покажете колко сте ядосани.

4. Някой, чиято работа харесвате, ви казва, че няма да може да свърши това, което искате от него, в следващите три месеца – прекалено е зает и натоварен. Какво ще направите?

А. Вадите му душата, за да свърши по-рано.

В. Изчаквате три месеца.

С. Намирате друг да свърши работата.

5. Принудени сте да чакате в автобуса от самолета към летището заради пасажер, който закъснява. Как ще реагирате?

А. Непрекъснато питате шофьора колко дълго ще продължава да чака, за да тръгне.

В. Отпускате се на седалката и си четете книга.

С. Отправяте многозначителни забележки към другите пътници, когато закъснелият пристигне.

6. Наредени сте на опашка. Другата, успоредна на вашата, явно се движи по-бързо. Как ще реагирате?

А. Оставате на вашата опашка и изчаквате реда си.

В. Оставате на вашата опашка, но непрекъснато многозначително поглеждате часовника си.

С.Прехвърляте се на другата опашка, като притеснявате останалите.

Сега изчислете резултатите си, и което е по-важно, вземете решение дали да предприемете действия за промяна.

Книгата вече е налична на сайта ни за предварителни поръчки:

“Професионални тестове за емоционална интелигентност” на Робърт Ууд, Хари Толи