Десетте правила за писане на Денис Лихейн

Денис Лихейн, роден на 4 август 1965 г., е американски автор, чийто книги са преведени на над 30 езика и са се превърнали в международни бестселъри. Признат за майстор на психотрилъра, Лихейн е удостоен с множество литературни награди, а някои от най-успешните му книги са адаптирани за големия екран – „Те живеят в нощта“ (с участието на Бен Афлек), „Злокобен остров“ (с невероятния тандем Скорсезе-Ди Каприо) – и двете издавани у нас от Intense. През август до българската публика ще стигне и поредната книга на Лихейн „Откакто те познавам“ (Since We Fell).

Прочетете списъка, съставен от британския Telegraph, с десетте правила за писатели на култовия американски автор:

1.  Четете всичко, до което можете да се доберете.

Семейството ми бе от работническата класа. Нямаше книги, само няколко енциклопедии и Библията. Прочетох я от кора до кора, когато бях дете – Библията има забележителна история и наратив. После майка ми чу от монахините – може би единственото мило нещо, което монахиня някога е казвала за мен, че ми харесвало да чета. Така че мама ме заведе в библиотеката. И до днес редовно дарявам книги за библиотеки. Без библиотеките нямаше да седя тук сега.

2.  Пишете, защото е необходимост.

Започнах да пиша, когато бях твърде беден, за да излизам и да се забавлявам. Живеех в общност от хора над 55 години във Флорида, където родителите ми имаха малка къща. Бях на 25 и разорен, затова живеех с тях. Тогава си казах: „Ще пиша, за да се забавлявам”.

3.  Нищо лошо няма в егото.

Хората с голямо его в работата, които съм срещал, са хората, с които искам да работя. Те знаят защо се намират в стаята. Не са несигурни, не се прибират, изпълнени със самоненавист, за да го превръщат в проблем на всички около тях. Хората с най-малко его са онези, които не струват в работата си.

4.  Знайте кога пишете нещо добро, дори и никой друг да не знае.

Знаехме,че правим нещо специално [със сериала „Наркомрежа”] дори и когато никой не ни гледаше. На НВО не им пукаше. Наистина, отношението им беше: „Ако можем да намерим нещо, с което да ви заменим, ще го направим, но в момента нямаме нищо подръка, така че вие просто си вършете вашето дребно балтиморско нещо”. С „Наркомрежа” всяка година си мислехме, че ще прекъснат шоуто. Всяка година. Сигурни бяхме, че четвърти сезон ще ни е последният, и затова беше най-добрият.

5.  Заслушвайте се в диалога.

Там, където израснах, всеки знаеше как да набляга на нещо в речта си. Хората знаеха как да подчертаят правилната дума в изречение. Живеех в Маями и чувствах, че губя гласа на Бостън. Прибрах се у дома и срещнах един приятел. Попитах: „Как си?”, а той отвърна: „Добре, но всъщност ме намушкаха с нож. И не знам какво си чул, но да те намушкат може да те накара повече да не се забъркваш в проблеми”. „Не знам какво си чул” – сякаш може да си останал с впечатлението, че намушкването с нож прилича на масаж с горещи камъни. И после потресаващото омаловажаване, че „може да те накара повече да не се забъркваш в проблеми”. А не „Молих се на Бог” или „Вътрешностите ми горяха”.

6.  Родителското одобрение не е чак толкова важно.

Баща ми проспа и трите екранизации по романите ми. След „Реката на тайните“ се събуди и каза: „О, майка ти каза, че този бил доста мрачен”. Проспа „Жертва на спасение“ и каза: „О, майка ти каза, че си използвал f-думата твърде много в този”. А след „Злокобен остров” каза: „Майка ти нямаше и понятие как да тълкува този”. Никога не е чел нито една от книгите ми и всички казват, че това е толкова тъжно. Баща ми би казал просто: „Брат ти работи в затвор, но не си ме видял да ходя там”.

7.  Напишете сцена, която да разбие сърцето ви.

Дейв за мен е героят на „Реката на тайните“ [историята на мъж, преследван от спомена за малтретиране в детството му]. Работил съм с жертви на малтретиране и мога да ви кажа, че ако си преживял сексуален тормоз като дете, шансът да причиниш същото на друг скача до небето. Дейв се бори с това до края. Привличат го деца и той се бори с това. Но трябваше да опиша достоверно сцената, когато ставате свидетели на привличането. И досега това е най-трудното нещо, което съм писал. Работих по тази сцена общо шестнайсет часа и когато приключих, затворих офиса си и не я погледнах в продължение на седмица.

8.  Ако Клинт ви се обади, не казвайте „не“.

Уволних холивудския си агент, защото не исках да продам „Реката на тайните“. Но Клинт проникна през защитите ми. Една от големите шеги в Холивуд е, че ако вдигнеш телефона, ще чуеш: „Този и този ви търси, бихте ли почакали за момент?”. Въпросните хора имат асистенти, които се обаждат да проверят дали сте достатъчно глупави да си вдигнете телефона. Те са единствените хора, които ви се обаждат, за да ви накарат да изчакате. Клинт просто звъни.

9.  Пренебрегвайте критиците, защото какво ли разбират те?

[По повод на адаптацията на Мартин Скорсезе на ”Злокобен остров”] Мислех си, че наистина е уловил духа – това е най-малко реалистичната ми история. Представлява книга за книги – сестрите Бронте, Мери Шели, великият нео-готик Патрик Макграт – и второкласни филми от 50-те години на ХХ век. И Скорсезе улови това. Веднага щом го гледах, си помислих: „Това ще подразни много хора”. Помислих си, че филмовите критици на New York Times ще получат инфаркт, толкова ударен бе Скорсезе. Но ако знаеш защо правиш нещо, си мисля, че можеш да приемеш без проблем реакциите на хората.

10. Никога не свиквайте с това да сте богати.

Странно е. Сюрреалистично е. Все още не се чувствам съвсем нормално, когато съм на места от висока класа. Имам чувството, че ще съборя някоя чаша или нещо от сорта. Ще ви дам пример колко шизофренично е. Някакъв тип с „Рейндж Роувър” ме пресече пътя преди няколко седмици. Казах си: „Разбира се, че кара „Рейндж Роувър”. Типично”. И после си дадох сметка, че в този момент самият аз бях в моя „Рейндж Роувър”.

Вижте всички книги на Денис Лихейн от Intense тук.