Из “Без филтър” на Сара Фрайър
В „Без филтър“ Сара Фрайър ще ти разкаже интригуващата история за това как Instagram не само създаде нова индустрия, а изцяло промени живота ни. Освен това ще ти разкрие скрити стратегии за оформяне на личния имидж и слава на потребителите, обяснявайки как продуктовите решения на компанията са повлияли на структурата на обществото ни.
„Без филтър“ е много повече от бизнес история; това е история за култура, слава и най-вече за връзката между хората.
Надникни между кориците:
***
Първа глава
Кодово име на проекта
“Обичам да казвам, че съм достатъчно опасен, за да зная как да пиша кодове и достатъчно общителен, за да продам нашата компания. А според мен, това е смъртоносна комбинация в предприемачеството.” – Кевин Систром, съосновател на Instagram
Кевин Систром е нямал намерение да напусне университета, но при всички случаи е искал да се срещне с Марк Зукърбърг.
Систром, висок около 196 см, с тъмно кестенява коса, присвити очи и правоъгълно лице, успява да се срещне с този местен основател на стартъп чрез приятели от Станфордския университет в началото на 2005 година, докато пие бира от червена пластмасова чаша по време на парти в Сан Франциско. Зукърбърг е обявен за вундеркинд в тех-индустрията за своята работа по TheFacebook.com, социална мрежа, която е стартирал с приятели година преди да постъпи в Харвардския университет, а след това разширява сред колежанските кампуси в цялата страна.
Студентите използват уебсайта, за да пишат кратки съобщения какво правят в момента, след това постват тези статуси на своите стени във Facebook. Това е простичък сайт, с бял фон и синя рамка, не като социалната мрежа Myspace, отличаваща се със своя въздействащ дизайн и адаптивни шрифтове. Той обаче се разраства толкова бързо, че Зукърбърг решава, че не си струва да се връща обратно в университета.
В бар Zao Noodle на Юнивърсити авеню, на около миля от кампуса на Станфорд, Зукърбърг се опитал да убеди Систром да вземе същото решение. Двамата току-що са навършили законната възраст за употреба на алкохол, но Зукърбърг – с около 25 сантиметра по-нисък от Систром, със светла къдрава коса и бледорозова кожа, неизменно обут в своите сандали Adidas, със свободни дънки и сутчер с качулка и цип- изглежда много по-млад.
Той иска да добави снимки към преживяването във Facebook, освен единичната профилна снимка, и иска Систром да разработи този инструмент.
Систром се чувства поласкан да бъде уговарян от Зукърбърг, когото смята за изключително интелигентен. Самият той не се възприема като „звезден“ програмист. В Станфорд, между феномените от цял свят, той по-скоро се чувства като обикновен човек и едва успява да изкара оценка „B“ на първия си и единствен курс по компютърни науки. Въпреки това, той отговаря на профила на категорията хора, от които Зукърбърг се нуждае.
Харесва фотографията и един от страничните му проекти е уебсайт, наречен Photobox, който дава възможност на хората да качват големи файлове с изображения, а след това да ги споделят или разпечатват, особено след партита на неговото братство, Сигма Ну.
Photobox е достатъчен, за да привлече интереса на Зукърбърг, който към онзи момент не е особено придирчив. Да привлечеш правилния персонал винаги е най-трудната част в създаването на стартъп, а TheFacebook.com се разраства толкова бързо, че са му необходими „тела в стаята“.
По-рано през същата година Зукърбърг е забелязан пред сградата за компютърни науки на Станфорд, издигнал плакат за своята компания, с надежда да привлече програмисти по същия начин, по който клубовете в кампуса набират членовете си. Той уцелва на правилното място, обяснявайки на Систром, че му предлага шанс, който се появява веднъж в живота, да бъде в основата на нещо, което ще стане истински велико.
Като следваща стъпка, Facebook ще се насочи към гимназистите, а след това и към целия свят. Компанията ще набира средства от рискови капиталисти и един ден може да бъде по-голяма от Yahoo! или Intel, или Hewlett-Packard.
А след всичко това, когато сервитьорът маркира кредитната карта на Зукърбърг, се оказва, че в нея няма достатъчно наличност. Той обвинява за това президента на компанията, Шон Паркър.
Няколко дни по-късно Систром излиза на разходка по хълмовете близо до кампуса с определения му ментор от неговата предприемаческа програма – МБА в рисковите инвестиции, випуск 1978 на Станфорд, Ферн Манделбаум. Тя се притеснява, че Систром ще пропилее потенциала си, ако се откаже от всичко заради нечие друго виждане. „Не се занимавай с това Facebook нещо,“ му казва тя. „То е краткосрочно увлечение. До никъде няма да стигне.
Систром си мисли, че тя е права. Така или иначе, той не е дошъл в Силициевата долина, за да забогатее бързо от някой стартъп. Неговото намерение е да получи образование от световна величина и да се дипломира от Станфорд. Благодари на Зукърбърг за отделеното време, а след това планира различен вид приключение: да учи в чужбина, във Флоренция, Италия. А те двамата щели да поддържат връзка.
***
Флоренция „проговаря“ на Систром по начин, по който TheFacebook.com не успява. Систром не е сигурен дали трябва да работи в сферата на технологиите. Когато стъпва в Станфорд за първи път, той си мисли да запише проектиране на сгради и история на изкуството. Представя си как пътува по света, реставрирайки стари катедрали или картини.
Той обича науката, стояща зад изкуството, и как едно просто откритие – като например преоткриването на линейната перспектива от архитект Филипо Брунелески по време на Ренесанса – би могло напълно да промени начина, по който хората общуват. Картините през по-голямата част от западната история са плоски и приличат на карикатури, а след това от 1400-та година, перспективата им придава дълбочина, правейки ги фотореалистични и емоционални.
Систром обича да мисли за начина, по който нещата се случват, декодирайки системите и вниквайки в детайлите, които имат значение за изработването на нещо истински качествено. Във Флоренция той развива „мини-мания“ към италианските занаяти, изучавайки стъпките в производството на вино, процеса на оформяне в калъпи и зашиване на кожата за изработването на обувки, както и техниките за правене на истински добро капучино.
Дори по време на очарователното си детство, Систром се отдава на хобитата си със същото ниво на академичен плам, стремейки се неуморно към перфекционизъм. Роден през месец декември 1983 година той израства, заедно със сестра си Кейт, в двуетажна къща с дълга алея по протежението на обградена от дървета улица в предградието Холистон, Масачузетс, на около час на запад от Бостън.
Неговата енергична майка, Даян, е вицепрезидент на маркетинговия отдел в близкия Monster.com, а по-късно в Zipcar, въвежда децата си в интернет в дните, когато връзката се осъществява през телефонната линия. Баща му, Дъг, е директор „Човешки ресурси“ в конгломерат, притежаващ дискаунтърите Marshalls и HomeGoods. Систром е сериозно за възрастта си, любопитно дете, което обича да ходи в библиотеката и да играе от първо лице на компютъра на футуристичната, демонична “шутър” игра Doom II. Създаването на негови собствени нива в играта е всъщност въведението му в компютърното програмиране.
Той прескача от една своя силна страст в друга, на етапи, за които всеки един около него трябва да чуе – понякога доста буквално. По време на етапа, в който е диджей в един интернат в Мидълсекс, той купува два грамофона и забива антена, която стърчи през прозореца на общежитието, за да излъчва своя собствена радиостанция, по която звучи електронна музика – истинска ниша към онзи момент. Като тийнейджър се промъква в клубовете за хора над 21 години, за да наблюдава идолите си в действие, но тъй като уважава прекалено много правилата, никога не пие.
Хората или незабавно харесват Систром, или го отписват като претенциозен и високомерен, някой, който хвърчи в облаците. Той е добър слушател, но също така често обича да поучава хората как е правилно да се свърши нещо, настоятелен, и тъй като маниите му са толкова различни, предизвиква или очарование, или повдигане на веждите в недоумение. Систром е от типа хора, които биха заявили без да се замислят, че не са добри в нещо, в което реално са много добри, или че няма желание да свърши нещо, докато всъщност много иска да го свърши, свободно жонглирайки между това да бъде в час с новостите и в същото време да изглежда съвсем скромен.
Заитригува ли те откъсът? Научи повече за “Без филтър” на Сара Фрайър тук.