Сложете край на драмите – те повече не са ви нужни! „Червени флагове, зелени флагове“ ще ви помогне да разграничавате по-лесно здравословното от токсичното поведение като истински професионалист. Ето какво ще научите:
- Книгата обяснява съвременния начин на живот през призмата на психологията.
- Посочва здравословните и нездравословните модели на поведение в различни сфери на живота: срещи и романтика, работно място и отношения с колегите, връзки с приятели и с членове на семейството.
- Дава информация за повече от 150 червени и зелени флага.
- Помага ви да развиете по-голяма осъзнатост и да разберете кога вие самите сте червеният флаг.
- Предлага ефективни стратегии за създаване на по-здрави и хармонични взаимоотношения с другите, за да станете най-добрата своя версия.
- Помага ви да обърнете внимание на начина си на мислене.
- Предоставя упражнения за саморефлексия, за да откривате по-лесно червените флагове в собственото си поведение, което ви дава възможност да коригирате нежеланото поведение.
Да, най-хубавото е, че тази книга ви показва не само как да се справите с чуждите червени флагове, но и как да разпознавате своите.
Ако искате повече щастие в живота си, прочетете „Червени флагове, зелени флагове“ на д-р Али Феник, защото тази книга наистина може да промени начина, по който гледате на отношенията си.
***
Първа глава
Червен флаг №1: „Престани да се бъркаш в живота ми!“
Когато родителите продължават да НИ СЕ МЕСЯТ
„Впрочем, или не би трябвало да имаме деца, или, в противен случай, трябва да понесем всички мъки за отглеждането и възпитанието им.“ – Платон
Когато родителите продължават да се намесват в живота ви
Благословия е да имате любящи и грижовни родители. Такива, които полагат грижи за вас и посвещават живота си на вашето възпитание и образование. Родители, които се стремят да ви осигурят всичко, от което се нуждаете, за да успеете в този свят: житейски умения, психическа устойчивост, автономност и свободна воля. Качеството на грижите, които сте получили от родителите си, се отразява до голяма степен на битието ви днес. Връзката между вас и родителите ви е по-дълбока от всяка една приятелска връзка. Често се казва, че „кръвта вода не става“ и това е вярно дори за онези, които нямат най-добри отношения с родителите си. Връзката родител-дете е свещена и жертвите на родителите ви съвсем естествено един ден се превръщат във ваш дълг. Понякога обаче за хората е трудно да оставят своето малко момиче или момче да живее своя собствен живот – може би защото някога самите те са били малкото момче или малкото момиче на мама и татко.
Когато децата пораснат и станат зрели хора, настъпва момент, в който те вече трябва да се грижат сами за себе си и да живеят така, както искат. За някои родители мисълта да оставят децата си да си отидат е твърде голям залък за преглъщане. От една страна, за тях това означава: „Губя своята идентичност или авторитет на родител“, а от друга: „Страхувам се, че нещо ще им се случи или че губя контрол над тях“. Нормално е родителят да изпитва страх, скръб или тъга, когато осъзнае, че децата порастват и искат да водят свой собствен живот. Неспособността на родителя да „пусне“ детето си обаче може да навреди на развитието на младия човек. В някои случаи по-възрастните започват толкова активно да се месят, че младите не желаят изобщо да виждат родителите си.
Има и друга страна: порасналите деца да се чувстват толкова задължени на майка си и баща си, че да не могат да си тръгнат от тях. Особено трудно е, когато родителите си играят с чувствата ви само и само да запазят контрола си върху вас, защото това ви пречи да сложите здравословни граници.
Да се научите да разбирате кога участието на майка ви и баща ви в живота ви е здравословно и кога ви вреди е много важно за вашето личностно развитие, психическо здраве, а също и за начина, по който изграждате взаимоотношения с други хора. Умението да поставяте граници е също толкова необходимо, но понякога е много трудно заради наложените културни норми. Разпознаването на червените и зелените флагове във взаимодействието с родителите ви (или хората, полагали грижи за вас в ранните години) може да ви помогне да изградите по-здравословни отношения с тях и да ви осигури необходимото пространство, за да се превърнете в човека, който желаете да бъдете. Като утвърждавате здравословното поведение с течение на времето, вие прекъсвате порочния кръг на някои семейни травми, предавани от поколение на поколение.
Психология на любопитството
Има различни причини, поради които хората са прекалено любопитни и се намесват в личния ви живот. Някои родители искрено се интересуват от всичко, което децата им правят: ентусиазират се от постиженията им, вълнуват се с кого прекарват времето си и държат да знаят, че са в безопасност и се справят добре. Не е необичайно за много майки и бащи да искат да контактуват редовно с децата си. И в много случаи е взаимно: има доста млади хора, които обичат да говорят с родителите си всекидневно, дори и само за няколко минути. Нещо от рода на кратко обаждане или просто съобщение с текст: „Как си? Хубав ден. Обичам те, мамо!“.
Има обаче и моменти, когато всекидневните телефонни обаждания или непрекъснатите въпроси за това какво правите или с кого сте, предизвикват у вас неудобство и дори досада. На някои родители им е трудно да оставят децата си на мира. Те продължават да се опитват да участват в живота им от страх да не ги изгубят или от нужда да ги контролират, пренебрегвайки по този начин техните лични потребности и благополучие.
Културните норми и семейното заплитане също може да изиграят голяма роля за това до каква степен родителите ви участват в живота ви, особено когато социалният натиск изисква да се съобразите с определени правила на поведение, например за кого да се ожените или как да продължите отношенията с майка си и баща си, когато пораснете. Прерязването на невидимата пъпна връв не е лесно, но ако не се направи, това може да окаже тежки последици както за родителя, така и за детето. Изследванията показват, че хората, чиито родители са контролирали прекалено много живота им като деца, е по-вероятно да имат проблеми със самооценката в зряла възраст. Те нямат здрави граници, страдат по-често от тревожност и депресия, по-трудно се приспособяват към промените в живота и не могат да изградят хармонични и стабилни връзки.
Грижовният нарцисист
Да имаш нарцистичен родител може да е голямо предизвикателство дори за един напълно съзрял човек. Такъв родител е обсебен от себе си и често възприема детето като свое продължение. Всичко, което то прави, сякаш е негово отражение и затова поставянето на високи стандарти и проявата на прекалено критично отношение не са никак необичайни за този типаж. Освен че изисква високи резултати в училище, прекалено контролиращият родител може да диктува на детето как да се държи или дори как да се облича. В някои случаи парите се използват като лост за поддържане на контрол върху децата по-късно в живота.
Децата на нарцистичните родители често стават прекалено самокритични. Те са перфекционисти и никога не смятат себе си за достатъчно добри. Дори когато детето е напуснало вече дома си, нарцистичните родители може да продължават да упражняват контрол върху живота му.
Детето винаги чувства невидимата ръка над главата си, която определя поведението му или го възпира да бъде това, което иска да бъде1. Това е особено вярно, ако в детството самооценката е била подкопана чрез използване на манипулативни тактики, само и само вниманието да бъде върху родителите, а също и ако детето е било постоянно унижавано или е вярвало, че любовта на родителите към него е условна. Колкото повече родителите могат да накарат порасналите си синове и дъщери да се чувстват като недостойни деца, толкова по-способни са да ги контролират.
Установил съм, че много от моите клиенти, които са били възпитавани от прекалено критични или нарцистични родители, от време на време (и обикновено несъзнателно) проектират същото поведение върху своите романтични партньори или дори върху собствените си деца.
ЗНАЕТЕ ЛИ?
Когато родителите ви изнудват емоционално
Не е лесно да се поставят граници в личните взаимоотношения, особено що се отнася до тези с родителите ви. Някои хора го правят по-добре от други. Понякога характерът, възпитанието и психическото състояние на човека не му позволяват да казва „не“ на другите. Ако цените потребностите на близките си повече от собствените си, може да развиете склонност да им угаждате, а също и да задоволявате нуждите на родителите си в по-голяма степен от това, което обикновено се очаква.
С течение на времето обаче системното пренебрегване на собствените нужди ще ви се отрази зле – дори да не го усетите психически, може да се прояви физически. Ако не успявате да кажете „не“ и не поставяте здравословни граници, в крайна сметка тялото ви ще го направи, а това може да ви причини необратими вреди. Да се научите да разбирате защо ви е трудно да казвате „не“ на родителите си е важна първа стъпка към осъзнаването на това, което ви пречи да поставяте граници и в отношенията като цяло. Това ще ви позволи да си върнете контрола и върху други сфери от живота.
Една от основните причини, поради която ни е трудно да се противопоставим на изискванията на родителите, е емоционалният контрол. Някои хора изнудват емоционално порасналите си деца с изказвания от типа на: „Дължиш ми въздуха, който дишаш“, „Пожертвах живота си за теб, така че сега трябва да правиш това, което ти казвам“ или „Ти си никой без мен“. Тези думи може да нанесат силен удар върху човешкото самочувствие. Ако вашите собствени родители го правят многократно с цел да ви манипулират, трябва да осъзнаете, че това е червен флаг и е по-добре да не реагирате на подобни изказвания. По-скоро се съсредоточете върху себе си и се опитайте да разберете защо тези думи ви държат в капан. Опитайте се да намерите алтернативни убеждения, с които да замените тези от изказванията на родителите ви. С течение на времето това ще ви върне част от контрола и ще ви направи по-малко податливи на подобна емоционална манипулация.
Как да се грижите за собствените си потребности?
Да се научите да се грижите за собствените си потребности е много важно умение във всяка връзка. Въпреки това невинаги е лесно да го направите. Когато родителите са прекалено взискателни или се месят в живота ви, е необходимо постепенно да създадете пространство между себе си и тях. Родителската привързаност често е по-силна от привързаността в една романтична връзка и това, че родителите ви са твърде ангажирани с вашия живот, може да навреди на любовните ви отношения. Романтичният ви партньор може да се почувства така, сякаш трябва да се конкурира с тях за вашето внимание, и в крайна сметка дори да реши да сложи край на връзката. Ако сте в такава ситуация, възможно е родителите ви да се държат в нея от страх да не ви загубят или заради неприязън към партньора ви. Дори да сте в края на 40-те и да сте женени с деца, родителите ви пак може да се намесват прекалено много в живота ви и да ви диктуват какво да правите. За тази обсесивност няма възрастова граница.
Да се дистанцирате е начинът да се справите с твърде намесващите се родители, особено когато изборите на партньор не съответстват с очакванията на вашето семейство или културна общност. Ако смятате, че родителите ви са прекалено ангажирани с вашия живот, и искате да започнете да поставяте здравословни граници в отношенията с тях, ето какво можете да кажете, за да създадете известна дистанция:
- „Разбирам, че искаш да знаеш какво се случва в живота ми, но ще ти бъда благодарен, ако ми дадеш малко пространство, за да мога да се развивам самостоятелно.“
- „Знам, че ме обичаш много. Разбирам притесненията ти за партньора ми, но те моля да ме оставиш да правя собствени избори в живота, а също и собствени грешки.“
- „Можеш да дойдеш при мен и да ми кажеш какво не ти харесва в партньора ми, но не преминавай границите и не ходи директно при него, за да изразяваш недоволството си.“
- „Мамо, знам, че си мислиш, че получаваш по-малко внимание от мен сега, когато вече имам приятелка, но не мога да позволя да се намесваш във връзката ми заради собствената си несигурност.“
- „С удоволствие ти разказвам какво ми се случва, но престани все да ме питаш за любовния ми живот или кога ще се омъжа. Моля, уважавай желанията ми.“
Когато започнете да създавате известна дистанция с родителите си, е съвсем естествено да срещнете съпротива. Те дори може да се разстроят много и да ви кажат ужасни неща, за да ви накарат да се почувствате зле и да преосмислите позицията си. Изключително важно е обаче да защитавате потребностите и границите си, тъй като с течение на времето това ще ви помогне да се развиете като отделна личност и да изградите по-здравословни взаимоотношения с други хора3. С времето родителите ви ще се научат да ценят вашата индивидуалност, както и да отпускат хватката си.
***
Според традицията в Индия, след като младите се оженят, момичето се премества в дома на родителите на своя съпруг. Shaadi.com (индийски онлайн брачен портал) съобщава, че тази традиция търпи промени, тъй като все повече жени предпочитат да създадат собствен дом далеч от семейството на мъжа си. Намесата на свекървата в живота на младоженците се споменава като една от основните причини за отказа на младите жени да живеят при роднините си. С влизането на нова жена в къщата нерядко се случва майката на момчето да се чувства застрашена от присъствието на снахата. Ето защо тя започва да налага по-строги правила и иска да диктува кой какво да прави.
Откъсът е от „Червени флагове, зелени флагове“ на д-р Али Феник
