15 цитата от книгите ни: “Харесва ми да бъда Кристиано Роналдо”

На 5 февруари 1985 г. във Фуншал в Мадейра, Португалия, е роден Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро – КР7 – известен в цял свят като колос на съвременната игра.

Както подобава, Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро е кръстен в църквата “Санто Антонио” в ден, който по едно съвпадение е белязан и от футбола – “Андориня” играят с “Рибейрас Бравас”. Домът, в който расте Кристиано е малък за шестчленно семейство, но днес той си спомня това време като щастливо детство. На две или три години, докато играе в двора или на улица “Ломбиньо”, защото в квартала няма футболно игрище, той започва да открива своя най-добър приятел – футбола.

През сезона 1994–1995 г. деветгодишният Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро е удостоен с първото си спортно удостоверение, номер 17 1821, от футболната асоциация на Фуншал и облича светлосиния раиран екип за “Андориня”. Само след няколко години името му се прочува из острова.

Двата големи островни клуба, “Насионал да Мадейра” и “Маритимо”, започват да проявяват интерес към Пчеличката. Кристиано е само на десет години, когато пристига в “Насионал” и през сезона 1995–1996 г. той печели първата си местна титла в лигата за участници от десет до дванайсет години. Не след дълго големите клубове започват да проявяват интерес към него и идва моментът, в който Роналдо се сбогува с детството си, със семейството си, с приятелите си и със своя остров и поема по пътя си към континента.

Историята на световната суперзвезда, разказана от мадридския журналист Лука Кайоли, предлага още куп интересни факти, впечатления и изказвания на хората, които познават Кристиано най-добре: треньори, съотборници, приятелки и дори самия него.

Ние подбрахме 15 цитата от книгата, с които да отбележим рождения ден на футболната икона.

1. “Обичам това, което правя, обичам живота си, щастлив съм.”

2. “Смятам се за победител. Печеля по-често, отколкото губя. Винаги се опитвам да остана съсредоточен. Знам, че не е лесно, но нищо в живота не е лесно. Ако беше, нямаше да се раждаме, плачейки.”

3. “Аз съм амбициозен човек, склонен да се съревновава, и това никога няма да се промени. Очевидно израствам и ставам по-зрял. Но начинът, по който мисля, не се променя.”

4. “Много съм близък със семейството си. Бях близък с татко и все още съм близък с майка си, сестрите и брат си. Моето семейство е моята опора. Оказват ми невероятна подкрепа; винаги са до мен, когато имам нужда от тях. Помагали са ми толкова много и се опитвам да ги подкрепям така, както те са подкрепяли мен.”

5. “Получих прекрасно възпитание. Родителите ми ме научиха да бъда себе си, да не се променям заради никого. Ако хората ме харесват, чудесно. Ако ли не, това не ме притеснява.”

6. “Има дни, когато не е лесно да съм Кристиано – дни, когато с удоволствие бих правил нещо нормално, а не мога. Но знам как да се справя с това и, честно казано, такъв живот доста ми допада.”

7. “Имам шанса да правя това, което най-много обичам в живота – да играя футбол.”

8. “Вече спечелих всичко възможно, но никога няма да спра да се опитвам да печеля, до деня, в който се оттегля. Просто това съм аз. Вярвам, че има момент на лоша форма, но не и в това да позволиш тя да те сломи. Умствената нагласа е най-важна, когато става въпрос да постигнеш целите си. А ключът е непрекъснато да си поставяш тези цели.”

9. “Моята цел, моята амбиция е да бъда най-добрият. В крайна сметка, ако дори се доближа до това да съм най-добрият, е, страхотно – макар че това, което наистина би ми харесало, е да оставя името си като един от най-добрите играчи в историята. Благодарен съм на Бог, че спечелих трофея за най-добър играч в света, но бих искал да го спечеля отново, тази година или догодина. Определено смятам да спечеля отново Златната топка.”

10. “Смятам, че съм футболист, който играе изящно, макар че има безброй начини да стана по-добър. Нямам предвид определени елементи от играта си. Говоря в най-общ смисъл. Трябва да израснеш като завършен играч. Не може да се фокусираш само върху стрелбата или дриблирането.”

11. “Смятам съотборниците си за приятели, защото съм с тях всеки ден. Отборът е второто ми семейство. Отделно от хората, с които живея, моите съотборници са хората, с които прекарвам най-много време. Обичам, когато в съблекалнята цари оживена атмосфера, когато всички се забавляват и имат положителна нагласа.”

12. “Когато изляза на терена, съм безстрашен. Защитниците на противника не ме притесняват; те са там просто за да си свършат работата. Не смятам, че някой играч умишлено възнамерява да причини контузия. Деветдесет и девет процента от играчите са честни и просто искат да направят най-доброто, което могат, за отбора си. Разбира се, някои от тях ще се опитат да ме спрат, като ме фаулират – ако не го направят, не биха успели да ме спрат. Но се опитвам да не се тревожа за това твърде много.”

13. “Каква е най-голямата ми слабост? Не знам… искам да бъда страхотен на всяко ниво, не само физически, но и умствено. Няма отделен аспект, върху който да работя повече, отколкото върху други. Просто искам постоянно да ставам по-силен.”

14 “Ако не бях футболист, бих искал да се върна отново към ученето. Но тренирах с юношеския тим на “Спортинг Лисабон” от шестнайсетгодишна възраст, затова не можах да остана в училище. Щях да уча маркетинг или да бъда учител по португалски език.”

15 “Иска ми се да бъда запомнен като образец за подражание, като футболист, който винаги се е раздавал стопроцентово, който е изнасял добро представление – и който е спечелил абсолютно всичко.”

“Роналдо. Мания за съвъшенство” на Лука Кайоли е налична на сайта ни.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail