Мат Хейг: 10 причини да се чувстваме обнадеждени

Размишлявам за надеждата почти през целия си живот. В последните няколко книги все повече пиша за нея. Вкопчих се в надеждата, като в спасителен пояс. На 24 годишна възраст преживях голям срив. Развих тежка депресия в комбинация с паническо разстройство, в резултат на което пропаднах в толкова дълбока черна дупка, че през последвалите три години от живота си отчаяно желаех да умра. В подобни моменти на отчаяние е изключително трудно да продължиш да се надяваш, но аз някак успях да съхраня надеждата си, да остана жив и да видя по-светлото бъдеще.

Днес всички изпитваме дефицит на надежда. Пандемия, жестоки несправедливости, политически сътресения и крещящо неравенство – всичко това ни оказва силно влияние. Все пак присъщо за надеждата е, че тя не губи своята крепкост. Не умира и в най-трудните времена.

Ето моите 10 причини, които ми вдъхват надежда.

1. Ние не сме това, което преживяваме

Преди често казвах: „Депресиран съм.” Но аз не бях депресиран. Бях човек, преживяващ депресия. Ако попаднем под ударите на ураганен вятър, независимо колко мощен и ужасяващ е, знаем, че самите ние не сме ураганен вятър. Тази мисъл ми вдъхна огромна надежда в най-тежките моменти и ми помогна да си припомня, че сезоните навън и вътре в нас непрекъснато се менят. Хората често казват, че над главите им са надвиснали черни облаци. Ако използваме тази метафора, нека ние се асоциираме с небето. И никога с черните облаци.

2. Бъдещето е пред нас

Не е необходимо постоянно да се чувствате щастливи, за да сте изпълнени с надежда. Нужно е просто да прегърнете идеята, че съществуват възможности. Да приемете факта, че бъдещето е неизвестно и някои от версиите му са по-светли и по-справедливи от други. Всеки от нас може да изиграе своята роля в създаването на един по-добър свят.

3. Красотата съществува

Красотата лекува. Тя съществува в добрината, в природата, във всеки един от нас, във ветрогенератора, отвъд рамката на прозореца ми. Спомням си нощта, в която, обзет от мисли за самоубийство, стоях и се взирах в осеяното с безброй звезди безоблачно небе. Болката в душата ми бе толкова силна, че дори я усещах физически. Ала докато наблюдавах малките светли проблясъци във вселената, усетих огромен прилив на надежда, съзнавайки, че един ден отново ще мога да оценя красотата на подобна гледка. А красотата се крие във всеки момент, който ни кара да въздъхваме с надежда и удивление от чудото на живота. Светът все още е изпълнен с такива моменти. Те блещукат в мрака. Ваши са. И ви очакват.

4. Хората са добри

Не всички хора. И не винаги. През тази година обаче станахме свидетели на безброй примери за истински героизъм. Като започнем от работещите на първа линия медици и стигнем до милионите, присъединили се към борбата със структурното неравенство. Вероятно никога досега не са проличавали толкова ясно едновременно най-лошите и най-добрите черти на човечеството.

5. Взаимната подкрепа

Едно от най-издръжливите растения в света е лилавата арктическа каменоломка. Гледайки нежните й цветчета имаш усещането, че вятърът всеки момент ще ги откъсне, но въпреки това тя расте единствено в суровите полярни условия. Цветята оцеляват, защото се събират и израстват заедно, защитавайки се едно друго при най-неблагоприятните условия на планетата. Ние, хората също можем да се спасим, помагайки си един на друг. През този година станахме свидетели на милиони примери как хората се обединяват в кризисни моменти. Съсед помага на съсед. Приятел – на приятел. Непознат – на непознат.


Препоръчваме ви да прочетете: Среща с автора: Мат Хейг за бягането, хипохондрията и малтийския териер


6. Съществуването ни е доказателство, че оцеляваме

Ако се замислим каква е вероятността след приблизително 200 хил. години да сме стигнали до тук, живи, точно в този момент, както сме ние, стигаме до извода, че това е толкова невероятно, че почти невъзможно. Ние сме огънчета, запалени от нищото. Съществуваме от невъзможността. Но все пак съществуваме. Затова, когато усещате, че шансът не е на ваша страна, спомнете си, че в миналото вече сте се изправяли пред невъзможното. Ето ви тук, съществувате.

7. Тежките времена ни учат на ценни уроци

Дискомфортът може да е изцеляващ. Истинското предизвикателство, пред което сме изправени, е честно да погледнем към себе си и към света. Да забележим раните, за да можем да ги излекуваме. Без никакви колебания. Да не прекарваме живота си дотолкова увити в превръзки от отричане, за да избегнем болката, че единственото, което избягваме всъщност да са чувствата. Както казва будистката монахиня и писател Пема Чодрьон „Най-голямата вреда, която можем да си причиним, е да останем в неведение, поради липса на смелост и уважение да се вгледаме внимателно и честно в себе си.”

8. Промяната е реална

Промяната е същността на живота. ​Невропластичността се определя като възможността на мозъка да се променя и адаптира  спрямо нещата, които преживяваме. Никой от нас не е същият човек, какъвто е бил преди 10 години. Когато чувстваме или преживяваме нещо ужасно, е полезно да си припомняме, че няма нищо вечно. Перспективата се измества. Превръщаме се в наши различни версии в различни версии на действителността. Най-трудният въпрос, който някога са ми задавали, бе: „Как да остана жив за другите, ако няма за кого?” Отговорът е, че оставаш жив за онези, с които ти предстои да се срещнеш, и за тези, които ти предстои да бъдеш.

9. Дори от пълното отчаяние животът намира начин да разцъфне

Примери за това има във всяко семейство. Баба ми е от еврейски произход и през 30-те години на миналия век е учила в Централното училище по искуства и занаяти в Лондон, но първата година прекарва в училището по изкуства във Виена. Докато учи там, тя става свидетел на анексирането на Австрия. Евреите веднага са набелязани. Показват ги по улиците, принуждават ги да почистват надписи, унижават ги публично. Тя избягала с бързия влак за Франция, след като пофлиртувала с нацистки войник на гарата. В Лондон става сестра доброволка и се влюбва в дядо ми, който е пострадал по време на Лондонския блиц. Няколко години по-късно се ражда баща ми.

10. Имаме вродени ценности

Не е необходимо да се напрягате в търсене на собствените си ценности. Не сте IPhone, който се нуждае от обновяване. Вашите ценности не са условие нито за продуктивността, нито за практиката, нито за телосложението ви, нито за каквото ще изгубите, ако бездействате. Ценностите ви не са грамофонна плоча, която непрекъснато трябва да се върти. Ценностите ви се запазват. Те са неразривно свързани с вас. Въпросът е в „съществуването”, а не в „действието”.

Препоръчваме ви да прочетете: Откъс от “Среднощната библиотека” на Мат Хейг

Ако публикацията ви е харесала, абонирайте се за бюлетина ни за още интересна и полезна информация.

Източник: British Vogue

 

Следвай ни в
Facebooklinkedininstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestlinkedinmail