Днес актьори, режисьори и театрални дейци отбелязват Деня на театъра.
Ние ви припомняме думи на актьорите, учениците и приятелите на Крикор Азарян, които продължават да си спомнят разговори с него, да описват репетициите, да цитират прочутите му сравнения и изрази, когато изтичва на сцената, за да изиграе онова, което иска от тях. Разказите им са включени в новото издание на книгата на Димитър Стайков “Човешкият цирк и Крикор Азарян”, която издателство Локус пъблишинг издаде през декември миналата година по повод десет години от смъртта на големия български режисьор.
Деян Донков: „Ние сме като една „Коко общност“. Той ни е духовен водач в театъра, свързвам го само с най-възвишените чувства и много ми липсва. Наричам проф. Крикор Азарян свой духовен баща, защото е така. Разбира се, аз го попитах дали мога да го считам за такъв и той се съгласи. Това се случи след премиерата на постановката „Буре барут“.Почувствах необходимостта да го попитам и след неговото разрешениеимах смелостта да го приема за приятел, на когото мога да доверя всичко, не само неща, свързани с театъра. Споделял съм много с него, той ме е напътствал и затова го наричам свой духовен баща.“
Валентин Танев: „Когато репетирахме „Вишнева градина“, виждах канската му борба с времето. Имаше температура през цялото време и му беше студено. Изпитваше и силни болки. Довърши репетициите и след 5-6 дни влезе в болницата. Не съм виждал такава воля и мъжество! Преди да започне репетициите, ми каза, че иска да събере в представлението прятелите и учениците си. Защото му е за последно. Присъствах на всичките му репетиции, седях в залата. Нищо друго не го интересуваше, желаеше само да довърши постановката за премиерата. Сякаш говореше с Бога. На последното представление на „Вишнева градина“ ни слушаше в болницата по мобилния си телефон. Помощник-режисьорката беше уредила да се чува от високоговорителя. Каза: „Майни, играете като лъвове!“
Димитър Маринов: „Знам, че Азарян все още ни гледа от втори балкон. Аз продадох вишневата си градина, взех си трите сестри – вяра надежда и любов, и заминах, за да разбера, че не съм нищо повече от една чайка. Истината е, че аз отидох, за да го направя по моя начин. Защото професорът ми каза, че винаги трябва да имаме нашия начин в себе си“.
Мариус Куркински за представлението в Театър „Азарян“ на 15 февруари 2019 г.: „След това, което чух за професора тази вечер и след изпълнението на тези големи актьори, които прекрасно играха, тук, в център на театъра, който носи името Азарян, аз нямам право да кажа нищо друго освен: „Професоре, смирено благодаря!“, и докато гледах представлението, ми се прииска да се провикна: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ни!“ Благодаря!“.
Николай Урумов: „Имаше любов между Азарян и целия състав на „Три сестри“. За нас срещата с него беше погалване с перце от Господ! Затова нямаше рутинното отношение на процеса на репетициите между актьорите и режисьора. Стигнахме до моменти, когато толкова се разбирахме и усещахме, че Азарян ме режисираше не с думи, а със звуци. Радваше се, че го усещах с тези няколко звуци и правех онова, което искаше. До такава степен се усещахме, че имаше взаимна радост, че сме се срещнали, че сме се открили. Накрая на репетициите преди премиерата каза на всеки от нас по няколко думи за героите. Но вече след постигнатото на репетициите. На мен ми повтори философията на Чебутикин – да стои отстрани и да поставя диагнози. Имах усещането, че Коко по някакъв начин се вплете в този герой. На финала на спектакъла той остави моя доктор Чебутикин да върти един пумпал, докато сцената се върти с всички наредени актьори като за снимка. Сцената се върти, отгоре падат жълти листа и аз, галейки едно зачулено пиано, което никога повече няма да засвири, като че ли се сбогувах с него, със сцената, с живота. Тези жълти листа се превръщаха в сняг, а сцената продължаваше да се върти, докарвайки пред публиката ту всички останали персонажи, ту Чебутикин, който се сбогува на фона на онова фадо, което Коко много обичаше. Мисля че това беше неговото сбогуване с нас и с театъра. А моето участие в „Три сестри“ е моят поклон към него!“