Откъс от “„Дейзи Джоунс & The Six“ на Тейлър Дженкинс Рийд

ДЕЙЗИ: За момент си помислих, че двамата с него може да бъдем приятели, че Били вижда у мен равен. А вместо това за него бях жена, с която не бива да бъде сам.

БИЛИ: Познавах се. И просто не беше вариант. Затова всичко трябваше да спре дотам.

            С Дейзи бяхме изнесли много добър концерт. И си прекарахме хубаво вечерта. Тя беше поразителна, наистина. Нямаше как да не го призная. Очите ѝ бяха големи и гласът ѝ бе прелестен. Краката ѝ бяха дълги. Усмивката ѝ… бе заразителна. Виждаш я как се усмихва и после гледаш как усмивки разцъфват по лицата на хората около нея като някакъв вирус.

            Беше забавна.

            Но беше… (Пауза.)

            Виж, Дейзи ходеше боса, когато беше студено, носеше якета, когато беше горещо, потеше се без значение каква е температурата. Не мислеше, преди да говори. Понякога изглеждаше маниакална и полуизпаднала в делюзия. Беше наркоманка. От онзи тип, който смята, че останалите хора не знаят, че друса, което е може би най-лошият вид пристрастяване.

            Нямаше начин – без значение какво се случваше, дори и да исках – да си позволя да бъда около Дейзи Джоунс.

ДЕЙЗИ: Не знаех защо настоява да ме отхвърля отново и отново.

БИЛИ: Когато нечие присъствие те зарежда с енергия, когато разпалва нещо у теб – по начина, по който Дейзи разпалваше мен, – може да трансформираш тази енергия в страст, любов или омраза.

            Най-удобно се чувствах да я мразя. Това беше единственият ми избор.

ДЖОНА БЪРГ: От моята гледна точка, това, което правеше тази група оригинална и първокласна, беше комбинацията от Дейзи и Били. Соловият албум на Дейзи беше нищо в сравнение с това, което The Six правеха. А The Six без Дейзи не можеха да стъпят на малкия пръст на The Six с Дейзи.

            Дейзи беше съществена, необходима, неизбежна част от The Six. Мястото ѝ беше в бандата.

            Това и написах.

ДЕЙЗИ: Род ни донесе статията, преди да бъде публикувана, и когато видях заглавието, се развълнувах. Обожавах го.

ДЖОНА БЪРГ (рок журналист, Ролинг Стоун): Знаех какво ще е заглавието още преди да бях приключил с писането на статията. „Шесторката, която трябва да е седморка“.

РОД: Корицата беше страхотна. Ясна снимка на всички тях на сцената, заедно, Били и Дейзи пеят в един микрофон, Греъм и Карън се гледат един друг. Останалите забиват яко. На преден план се виждат четири или пет човека от публиката със запалки в ръце. И след това беше заглавието.

УОРЪН: Бяхме на корицата на Ролинг Стоун. Когато се издигаш, много неща ти омръзват. Но не и това.

БИЛИ: Грабнах листа от Род.

ГРЕЪМ: Не мисля, че на Били му хареса.

БИЛИ: „Шесторката, която трябва да бъде седморка.“

РОД: Мисля, че точните думи на Били бяха: „Ебаваш ли се с мен?“.

БИЛИ: Така де, ебаваш ли се с мен?

ДЕЙЗИ: Знаех, че не трябва да споменавам статията. Никой от нас не я обсъждаше, освен когато двамата с Род бяхме сами. Той ми каза, че ако искам да се присъединя официално към групата, ще трябва да стискам зъби и да чакам точния момент.

РОД: След няколко дни Били започна да се успокоява. Когато се качихме на самолета за Ел Ей, се държеше почти разумно.

БИЛИ: Не се опитвах да бъда… невеж. Знаех, че най-големият ни хит беше с Дейзи. А Теди не спираше да говори да направим нова песен с нея в бъдеще. Знаех, че с Дейзи бяхме по-достъпни, по-продаваеми – естествено, че си давах сметка за това. Но бях изненадан от идеята да я включим официално в бандата… А също и от публичния начин, по който беше направено това предложение.

ГРЕЪМ: Статията беше за това колко сме добри с Дейзи. Разбира се, беше с Дейзи, но аз мислех, че основното беше колко сме добри.

ЕДИ: Докато статията излезе, турнето свърши. Ние седмината, Род, инженерите, екипът… всички си отивахме вкъщи.

УОРЪН: Към Щатите трябваше да летим с пътнически полет. Чувствах се като просяк.

БИЛИ: Скоро след като излетяхме, станах от седалката си. Отидох при Греъм и Карън. Попитах ги: „Как би изглеждало, какво мислите? Да включим Дейзи в групата?“.

КАРЪН: Мислех, че статията има право. Дейзи беше почетна част от групата. Защо да не го направим официално? Защо да не пее във всичките ни песни?

ГРЕЪМ: Казах на Били да ѝ позволи да се включи.

БИЛИ: Изобщо не ми помогнаха.

УОРЪН: По едно време на онзи полет Били седеше до мен и правеше списъци с плюсове и минуси, знаеш, дали Дейзи трябва да се присъедини към бандата, или не. А Карън излезе от тоалетната с такъв вид сякаш излиза от центрофуга. Зачервена, с  разрошена коса. Така че се обърнах и кой мистериозно не си е на мястото? Боунс.

ЕДИ: Седях в задната част на самолета и виждах как Греъм се изправя, Карън ходеше напред-назад, а Били говореше с тях. Гледах и се опитвах да разбера какво, по дяволите, се случва. Обърнах се към Дейзи и попитах: „Какво мислиш, че правят там?“.

            Но тя бе забила нос в някаква книга и отвърна: „Млъкни, чета“.

УОРЪН: Хвърлих око, докато Били си правеше малкото списъче дали Дейзи трябва да се присъедини към групата, или не. Нямаше много негативи и имаше вид сякаш много се напряга да измисли такива.

            Казах: „Не забравяй в графата „против“ да напишеш, че те надървя против волята ти“.

            Той ми заяви, че не знам за какво говоря. Отвърнах: „Добре, щом не искаш моето мнение“.

            „Напротив, искам“, каза ми Били. А аз го погледнах и той прибави: „Добре де, не искам“.

            Затова се облегнах назад, отпих от блъди мерито си и продължих да чета инструкциите на торбичката за повръщане.

КАРЪН: Били показа списъка си на мен и Греъм. Постепенно беше осъзнал, че иска повече хитове, а Дейзи би ни ги донесла. Казах: „Знаеш ли какво, тя може да ни откаже“. Тази мисъл не беше хрумнала нито на Били, нито на Греъм. Но Дейзи вдигаше повече шум дори от нас.

ГРЕЪМ: Решихме да направим един албум с Дейзи и да видим какво ще се получи.

БИЛИ: Взех решение, което се отрази на много хора. Онова, което би било добро за мен, не е непременно добро и за останалите. Трябваше да преценя и това. Уорън, Греъм, Карън, Род. Всички те искаха да станат по-големи, да оглавят класациите. Всички го искахме. Трябваше да го имам предвид, без значение дали аз лично бих предпочел да стоя на здравословно разстояние от нея.

УОРЪН: Не бях сигурен защо Били се стресира толкова много. Така или иначе щеше да направи каквото Теди му каже.

КАРЪН: Хората казваха, че Били не иска Дейзи в групата, защото не желае да дели светлината на прожекторите, но не мисля, че това беше причината. В това отношение Били не беше несигурен в себе си, което беше част от проблема. Че той не се чувстваше застрашен от таланта на когото и да било.

            Мисля, че тя просто… го объркваше. Тълкувай това както искаш.

БИЛИ: Когато кацнахме на летището в Ел Ей, реших, че е добре поне да обсъдим идеята с Теди. Ако и той бе на мнение, че трябва да направим албум с Дейзи, щях да я попитам.

РОД: Когато кацнахме, настигнах Били и го попитах какво мисли. Той каза, че иска да говори с Теди дали Дейзи трябва да се присъедини към групата. Затова дръпнах Били настрани до един уличен телефон, обадих се на Теди и казах: „Теди, кажи на Били това, което ми каза тази сутрин“.

ГРЕЪМ: Естествено, че Теди беше навит Дейзи да се присъедини към групата!

БИЛИ: Теди ми напомни, че когато се запознахме, му бях казал, че искам да сме най-голямата банда в света. Каза: „Ще го постигнеш, ако двамата пеете заедно“.

ЕДИ: Когато кацнахме, с Пийт настигнахме Уорън, Греъм и Карън и те казаха: „Ще попитаме Дейзи дали иска да се присъедини към групата“, а аз не можех да повярвам.

            За пореден път. Никой. Не ме. Беше. Попитал.

ДЕЙЗИ: Всички шепнеха и се бяха скупчили един до друг. Род ме погледна и ми смигна. Разбрах.

БИЛИ: Затворих телефона с Теди и казах на Род: „Добре, кажи ѝ, че е вътре“. После се качих на такси и се прибрах право вкъщи при момичетата ми.

КАРЪН: Когато всички си тръгнахме от летището онзи ден, поехме в различни посоки. Сякаш идваше лятната ваканция.

БИЛИ: В момента, в който минах през вратата на дома си, сякаш Дейзи, бандата ми, музиката, техниката, турнето… спряха да съществуват. Бях готов да изведа Камила за ягодов сладолед по всяко време на нощта и да играя на чаени партита, ако Джулия искаше. Само семейството ми имаше значение.

КАМИЛА: Били се прибра у дома. Бяха му необходими ден или два, за да изпусне парата. Но после беше при нас. Духом и тялом. И беше щастлив. Помислих си: „Леле. Добре. Всичко се нарежда. Правим нещата както трябва“.

РОД: Дадох им няколко дни. Да се успокоят страстите и да се уверя, че Били няма да промени мнението си. После се обадих на Дейзи.

ДЕЙЗИ: Настаних се в любимата ми вила в „Мармонт“.

СИМОН: Когато Дейзи приключи с турнето, аз също си бях у дома. Мисля, че е важно да се спомене, че след турнето тя беше пълна с енергия. Така де, беше постоянно надрусана. Помислих си: Какво ти се е случило там?. Трудно понасяше да бъде сама. Все канеше хора на гости, постоянно ме молеше да не затварям телефона. Не обичаше да бъде сама вкъщи. Не ѝ харесваше, когато нещата бяха спокойни.

ДЕЙЗИ: Когато Род се обади, няколко човека бяха у нас. Това беше денят, в който заснехме фотосесията за корицата на Космо. Докато бяхме в Европа, дадох интервю, а онзи следобед направихме и фотосесията.

            Някои от момичетата от снимките дойдоха у нас след това. Пиехме розово шампанско и се канехме да идем да поплуваме, когато телефонът иззвъня. Вдигнах и казах: „Лола ла Кава на телефона“.

РОД: Псевдонимът на Дейзи винаги е бил Лола ла Кава. Твърде много мъже се опитваха да я приклещят. Бяхме започнали да отклоняваме всякаква информация за местоположението ѝ.

ДЕЙЗИ: Помня много точно това обаждане. В ръката си държах бутилката шампанско, на дивана имаше две момичета, а друго момиче теглеше черта на тоалетката ми. Помня, че се издразних, защото кокаинът влизаше в дневника ми.

Но после Род заяви: „Официално е“.

РОД: Казах: „Бандата иска да направите цял албум заедно“.

ДЕЙЗИ: Бях на седмото небе от радост.

РОД: Докато говорех с Дейзи, чувах как се друса. Станеше ли въпрос за музикантите ми, това винаги е било битка за мен – и не става по-лесно. Трябва ли да следя колко наркотици употребяват? Моя работа ли е? Ако съм наясно, че друсат, дали е моя работа да определям колко точно? Ако е моя работа, то колко точно е твърде много?

Така и не намерих отговор.

ДЕЙЗИ: Когато затворих телефона, се разкрещях. Едно от момичетата ме попита защо се вълнувам толкова, а аз възкликнах: „Ставам част от The Six!“.

            На нито една от тях не ѝ пукаше особено. Като цяло, ако имаш наркотици в излишък и приятно място, на което да ги взимаш, то сигурно не привличаш хора, на които им пука за теб самата.

            Но онази нощ бях толкова щастлива. Известно време танцувах из стаята. Отворих още една бутилка шампанско. Поканих още хора. А после, когато партито умря някъде към три сутринта, бях пълна с енергия и не можех да си легна. Обадих се на Симон и ѝ казах новината.

СИМОН: Притеснявах се. Не бях сигурна, че турнето с рок банда ѝ се отразява добре.

ДЕЙЗИ: Казах на Симон, че ще мина да я взема и ще идем да празнуваме.

СИМОН: Беше посред нощ. Тя ме събуди. Косата ми беше прибрана, бях си сложила маската за сън. Нямах намерение да излизам.

ДЕЙЗИ: Тя ми каза, че ще дойде да закусваме заедно, но аз продължих да настоявам. Накрая Симон ми каза, че не съм в състояние да шофирам. Ядосах се и затворих телефона.

СИМОН: Мислех, че си ляга.

ДЕЙЗИ: В мен бушуваше твърде много енергия. Опитах да звънна на Карън, но тя не вдигна. Накрая реших, че трябва да кажа на родителите си. Незнайно защо мислех, че ще се гордеят с мен. Не съм сигурна защо. В крайна сметка само няколко месеца преди това песента под номер 3 в страната беше моя, а те не си бяха направили труда да ме намерят или да изпратят съобщение. Дори не знаеха, че съм се върнала в града.

            Къщата им не беше далеч – само на километър, но на цял свят разстояние, – затова реших да ходя пеша. Тръгнах по „Сънсет Булевард“ и нагоре по хълмовете. Около час по-късно стигнах до къщата на родителите си.

            Ето ме, стоях пред дома от детството си и някак реших, че старата ми стая изглежда тъжна. Затова се покатерих през оградата, нагоре по водосточните тръби, счупих прозореца на спалнята си и легнах на леглото си.

            Събудих се и видях ченгетата да стоят над главата ми.

РОД: Чудя се къде сбърках с Дейзи.

ДЕЙЗИ: Родителите ми дори не бяха разбрали, че аз съм на леглото. Чули някого и викнали полицията. След като всичко се изясни, казаха, че няма да повдигат обвинение. Но положението и без това не изглеждаше добре – имах кокаин в сутиена и джойнтове в чантата.

СИМОН: Онази сутрин Дейзи ми се обади от килията. Платих гаранцията и казах: „Дейзи, трябва да престанеш с тези неща“. А тя остави думите ми да влязат през едното ухо и да излязат през другото.

ДЕЙЗИ: Не бях в затвора дълго време.

РОД: Няколко дни по-късно я видях. Имаше рана на дясната си ръка, от външната страна на малкото ѝ пръстче, чак до над китката. Попитах я какво се е случило.

Тя погледна раната сякаш я вижда за първи път. Отвърна: „Нямам представа“. Започна да говори за нещо друго. Десет минути по-късно каза от нищото: „О! На бас, че е от когато разбих прозореца, за да нахлуя в къщата на родителите ми“.

 Попитах: „Дейзи, добре ли си?“.

Тя каза: „Да, защо?“…

Повече информация и поръчки с 20% отстъпка и промокод: 20% тук

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail