Откъс от “Изкуството да четем по лицето” на Ерик Стандоп

Формата на лицето и неговите фиксирани характеристики, особено очите и устата, са очертанията на личността, но за да оцветим зоната вътре в контурите, трябва да погледнем лицевите изражения. Лицето има 43 мускула, от които 18 до 20 участват във формирането на израженията. Колкото повече мускули използвате за изражението, толкова по-ясно то ще предава вашите мисли. Учените вярват, че лицето е способно на цели 10 хиляди различни изражения, от които около 3 хиляди са свързани с емоции.

Между другото, твърдението, че са нужни повече мускули за смръщването, отколкото за усмивката, което вероятно датира от началото на ХХ век, може би не е истина. Това, което е вярно, е, че ние несъзнавано се опитваме да отразяваме като ехо израженията на хората, които срещаме – да се усмихваме на онези, които ни се усмихват, и да се смръщваме на тези, които ни се мръщят. Проучванията показват, че изследваните лица, на които е казано да се смръщят на усмихващи им се хора, и обратното, трябва да положат усилия, за да преодолеят инстинкта си да реагират по същия начин.

Усмихването не само кара другите хора да се усмихнат, но и ви прави по-щастливи. Усмивките, гневното смръщване и другите лицеви изражения като страх, тъга, изненада и отвращение – дори ако човекът се преструва – могат да събудят у нас емоциите, които изобразяват. От Чарлз Дарвин насам много учени настояват, че тези базисни лицеви изражения са универсални – че предават едни и същи чувства във всяка култура и дори при различните биологични видове. Шимпанзетата изразяват същите емоции с лицата си като нас.

През 1976 г. е разработена система за категоризиране на лицевите изражения, основана на работата на шведския анатом Карл-Херман Хьорстьо. Известна като Кодираща система за лицевото действие (FACS), тя дефинира израженията и идентифицира мускулните групи, използвани за създаването на всяко от тях. Психологът Пол Екман – пионер в изучаването на лицевото изразяване на емоцията, усъвършенства системата, която не се използва за интерпретиране на израженията, а за изучаване на тяхната подлежаща физиология.

Екман е известен с работата си върху микроизраженията, които са дребни, неволеви изражения с продължителност частици от секундата. Тъй като не могат да се контролират или да се скрият, те разкриват истинските емоции на човека. Научаването как да се „разчитат“ микроизраженията е едно от най-големите предизвикателства пред четеца по лицето, но тази способност е много важен инструмент. В следващите глави често ще говоря за микроизраженията в оценяването на реакциите на хората в даден момент, които могат да предложат насока към тяхната по-дълбока природа. Например една-единствена бръчка между веждите, наречена „висяща игла“, показва упорита мотивация, но микроизраженията на човека ще покажат дали тази мотивация е инатливо нежелание да се постигне компромис, или е непоколебима решителност. В карето „Шест микроизражения“ описвам как се появяват тези дребни движения.

Хората често ме питат дали ботоксът и пластичната хирургия влияят върху четенето по лицето. Отговорът е: всъщност не. Ботоксът е предимно за изглаждане на лицеви бръчки, които за напреднал четящ по лицето са предимно допълнителна информация, а не неин основен източник. Точно след като човек си направи инжекции с ботокс, лицето е замръзнало, а мускулите едва се движат, така че това е лош момент за прочит по лицето. Както се шегувам с клиентите: „Не мога да ви кажа много за колата, защото е паркирана! Върнете се, когато моторът е включен.“

Предупреждавам клиентите да не прекаляват с ботоксовите интервенции и козметичната хирургия, за да не рискуват да нарушат движенията на своите лицеви мускули. Тези, които отиват твърде далече, може да преживеят съществена инвалидност, когато става дума за взаимоотношенията. Ние се свързваме на дълбоко равнище с другите, като отразяваме огледално техните изражения. С човек, чиито изражения не могат да се отразяват като ехо, е трудно да се формира връзка и да бъде разбран, а някой, който не е в състояние да дублира израженията на другите, ще е по-малко способен да изпитва емпатия.

Шест микроизражения

 

Тъй като са неволеви, микроизраженията са по-надежден индекс на емоцията, отколкото същите изражения, поддържани за по-дълъг период (повече от няколко секунди). Те са универсални. Ето начинът, по който се появяват във всяка култура:

 

  • Изненада: повдигнати вежди, кожата под веждата е опъната, хоризонтални бръчки на лицето, широко отворени клепачи, отпусната челюст без видимо напрежение в устата.
  • Страх: вежди, повдигнати и сключени в една права линия; бръчките по челото се струпват между веждите; долните клепачи са напрегнати и повдигнати, но горните клепачи са повдигнати; бялата склера се виждат над ириса; устните са отворени и изпънати назад.
  • Отвращение: повдигнати горни клепачи, повдигнати бузи и долна устна, сбръчкан нос.
  • Гняв: спуснати надолу и сключени заедно вежди, вертикални бръчки между веждите, очите изпъкват или са втренчени, устните са стиснати заедно, ноздрите са разширени, долната челюст изпъква.
  • Щастие: ъгълчетата на устните са опънати назад и нагоре, повдигнатите бузи създават бръчки от външните краища на нова към външните краища на устните, около външните краища на очите има ситна мрежа от бръчици.
  • Тъга: вътрешните ъгли на веждите са сключени и повдигнати, челюстта е повдигната и ъгълчетата на устата са увиснали, долната устна е издадена напред.

Книгата вече е налична на сайта ни. За повече информация и поръчки тук

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail