Категории

Бизнес

Маркетинг

Комуникация

Биографии и мемоари

Здраве и медицина

Популярна психология

Себеусъвършенстване

Съвременна проза

Други

Виж всички заглавия

Откъс от “Къщата отвъд езерото” на Райли Сейгър

КЪЩАТА ОТВЪД ЕЗЕРОТО - РАЙЛИ СЕЙГЪР - 02

„Къщата отвъд езерото“ е творба на майстор разказвач. С характерното си съчетание от динамични образи и зашеметяващи сюжетни обрати, Райли Сейгър ще ви накара да обръщате трескаво страниците в това шеметно впускане в тайни, скръб, отмъщение и любов.

 

ПЪРВА ГЛАВА

 

Взирам се в детективката от другата стра­на на масата, с недокосната голяма чаша кафе пред мен. Парата, която се издига от чашата я забул­ва в загадъчна мъгла. Не че ù трябва помощ в това от­ношение. Уилма Ансън притежава спокойна безизраз­ност, която рядко се променя. Дори в този късен час и мокра до кости от бурята, тя остава невъзмутима.

– Наблюдавахте ли къщата на Ройс изобщо тази ве­чер? – пита тя.

– Да. – Няма смисъл да лъжа.

– Видяхте ли нещо необичайно?

– По-необичайно от всичко, което вече видях ли? – уточнявам.

Кимване от Уилма.

– Точно това питам.

– Не. – Този път се налага да излъжа. Тази вечер видях много. Повече, отколкото някога съм искала. – Защо?

Порив на вятъра запраща дъжд по френските врати, които водят към задната веранда. И двете спираме за миг, за да гледаме как капчиците удрят стъклото. Буря­та вече е по-силна, отколкото предсказа синоптикът по телевизията – а това, което предсказа, и бездруго вече си беше сериозно. Опашката на ураган от четвър­та категория се превърна в тропическа буря, когато се извъртя като бумеранг от дълбоката вътрешност на континента обратно към Северния Атлантик.

Рядко явление за средата на октомври.

Още по-рядко за източната част на Върмонт.

– Защото Том Ройс може би е изчезнал – казва Уилма.

Откъсвам поглед от напръсканите от дъжда стъкла на френските врати, за да погледна изненадано Уилма. Тя отвръща на погледа ми, невъзмутима както винаги.

– Сигурна ли сте? – питам.

– Току-що бях там. Къщата е отключена. Онази него­ва тузарска кола още е на автомобилната алея. Нищо вътре не изглежда да липсва. С изключение на него.

Обръщам се отново към френските  врати, сякаш ще мога да видя как къщата на Ройс се издига от отсрещ­ния бряг на езерото. Вместо това различавам само из­пълнена с воя на вятъра тъмнина и проблясваща, осве­тена от мълнии вода, шибана бясно от вятъра.

Мислите ли, че е избягал?

– Портфейлът и ключовете му са на кухненския плот – казва Уилма. – Трудно е да избягаш без пари в брой или кола. Особено в такова време. Така че се съм­нявам.

Забелязвам избора ù на думи. Съмнявам се.

– Може би е намерил помощ – предполагам. – Или може би някой е направил така, че да изчезне. Знаете ли нещо по въпроса?

Зяпвам изненадано.

– Мислите, че съм замесена в това?

– Все пак сте проникнали в къщата им.

Промъкнах се – натъртвам, като се надявам, че разликата ще омаловажи престъплението в очите на Уилма. – И това не значи, че знам нещо за сегашното местонахождение на Том.

Уилма продължава да мълчи, като се надява, че ще кажа още нещо и може би ще се улича. Минават секун­ди. Много. Всички – оповестявани от тиктакането на големия часовник на пода в дневната, който допълва с ритмичното си тракане песента на бурята. Уилма се вслушва в него, привидно без да бърза. Притежава не­вероятно самообладание. Подозирам, че името ù има много общо с това. Ако цял живот слушане на шеги, свързани със семейство Флинтстоун, те научава на нещо, то е дълбоко търпение.

КЪЩАТА АТВЪД ЕЗЕРОТО - РАЙЛИ СЕЙГЪР - ЦИТАТ

– Слушайте – казва Уилма след сякаш цели три ми­нути. – Знам, че се тревожите за Катерин Ройс. Знам, че искате да я намерите. Аз също. Но вече ви казах, че ако вземете нещата в свои ръце, това няма да помог­не. Оставете ме да си върша работата, Кейси. Това е най-добрият ни шанс да върнем Катерин жива. Така че ако знаете каквото и да е за местонахождението на съпруга ù, моля ви, кажете ми.

– Нямам абсолютно никаква представа къде би мо­гъл да е Том Ройс. – Накланям се напред, с длани, опрени плътно на масата, като се опитвам да призова съща­та непроницаема енергия, която Уилма отблъсква. – Ако не ми вярвате, нямам нищо против да претърси­те къщата.

Уилма го обмисля. За пръв път откакто седнахме усещам как умът ù тиктака равномерно като големия часовник.

– Вярвам ви – казва тя накрая. – Засега. Но бих могла да променя мнението си всеки момент.

Когато си тръгва, се погрижвам да я проследя как си отива, като стоя на прага, блъскана от дъжда, който пада на полегати струи на задната веранда. На авто­мобилната алея Уилма притичва обратно до своя седан без отличителни знаци и се плъзва зад волана. Помах­вам ù, докато изкарва колата на заден ход от автомо­билната алея, минава с плясък през една локва, която не беше там преди час, и отпрашва с пълна скорост.

Затварям предната врата, отръсквам се от дъжда, и отивам в кухнята, където си наливам огромен бър­бън. Този нов обрат на събитията изисква прилив на енергия, какъвто кафето не може да осигури.

Навън нов порив на вятъра разтърсва къщата. Стрехите изскърцват, а лампите потрепват.

Признаци, че бурята се усилва.

Опашка, друг път.

С чаша бърбън в ръка се отправям към горния етаж, в първата спалня вдясно.

Той е точно в състоянието, в което го оставих.

Проснат върху леглото близнак. С глезени и китки, вързани за колоните на леглото.

Кърпа, натъпкана в устата като импровизирана за­пушалка.

Махам кърпата, сядам на леглото близнак от друга­та страна на стаята, и отпивам дълга, бавна глътка бърбън.

– Времето ни изтича – казвам. – Сега ми кажи какво направи на Катерин?…

ЕТИКЕТИ:

Препоръчани публикации

My cart
Your cart is empty.

Looks like you haven't made a choice yet.