Откъс от “Символната система на Книга на промените”

Нестихващият интерес навсякъде по света към китайската „Книга на промените“ (Идзин) доказва не само нейната значимост за системата на китайската мисъл, но е солиден аргумент и за нейната общовалидност. Идеята за промяната – отразена, фиксирана, демонстрирана в и чрез Идзин, е неоспорим, всеобхватен закон, на който се подчиняват както физическият, материален свят, така и светът на Духа. От не по-малко значение е схващането за въздействието на субекта, на психическия фактор върху обекта и неговото влияние върху протичането и крайния резултат на процесите. До това разбиране модерната наука достигна едва с откриването на радиоактивността и с развитието в началото на ХХ век на квантовата механика от физици като Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер, Нилс Бор, Волфганг Паули и други, за които моделът на света е безспорно психофизическа структура. В Идзин древният автор или безбройните автори търсят своето място в Космоса, опитват се да осмислят връзката си с Вселената и с другите хора. Опитът и съзерцанието са ги убедили, че всичко е изградено от противоположности, че тези противоположности са състояния, които преминават едно в друго, динамично си взаимодействат, че те са в процес на „ставане“, както би се изразил, ако беше живял след Хегел, авторът на формулата „всичко тече“, ефесянинът Хераклит.

В проявения свят няма нищо непроменливо, дадено веднъж завинаги. Всичко, което действа, се основава на своята противоположност, всичко е движение и взаимопроникване, преминаване от тъмнина към светлина, от отрицателно към положително, от смърт към живот и обратно. Движението е безсмъртната субстанция в нас. То има различни измерения, но не може да спре, да умре. В привидния хаос съществува някакъв скрит ред, в който има определен ритъм при смяната на негативно и позитивно, загуба и печалба, мрак и светлина. Основа на битието според Идзин е Великият предел (Тайдзи), от който се ражда неговата противоположност. В Дао Дъ Дзин се казва: „Едното ражда две, двете раждат три, трите раждат цялото многообразие от неща“. Тези три неща, пораждащи цялото многообразие, са Небето, Земята и свързващият ги Човек. За нас числата показват количество. Но първоначално те са показвали качеството или модела на една структура. В Китай числото е служило да бъде описано качеството. Въпросът, който са задавали, преди да гадаят с Идзин, е: „Какви неща са склонни да се случат заедно?“. Всяка хексаграма от Идзин може да се разглежда като съставена или от две триграми, или от три двойки черти, като двете цели са символ на Небето (ян), двете прекъснати на Земята (ин), а комбинацията от цяла и прекъсната (ян и ин) на Човека. Небето и Земята са два полюса на съществуване, а Човекът е онзи „небесен човек“ или „прачовек“ Адам Кадмон от Кабала, който е отражение на онова, което е горе на Небето и долу на Земята, един универсален архетип. За Юнг Адам Кадмон е универсалната Душа, душата на цялото човечество, но представлява и процеса на трансформация, на промяна, което ми дава повод да потърся аналогия със символиката на Идзин. Триадата можем да изразим и по друг начин: Небето е Духът, Земята е материалният свят, а Човекът е средата, която не принадлежи изцяло нито на хтоничното, грубото, животинското, нито на божественото. Ако отнесем тези универсални символи към психологията, то Земята съответства на колективното несъзнавано, на подсъзнанието, на материалния свят, на тялото; Човекът – на съзнанието, на индивидуалния Аз, на ума; Небето съответства на свръхсъзнанието, на божественото, на Духа.

„Книга на промените“ е уникално творение на човешкия ум, забележително със своята многопластовост. Тя разглежда изкуството на самия живот, реда на промените и това как човек се отнася към своята съдба, която е творческото начало в нас. Карл Густав Юнг я нарича „велика и особена книга“. Той говори за Идзин като метод за изследване на несъзнателното. За да бъде разбрана тази древна книга от западния рационален ум, е необходимо да бъдат преодолени някои предразсъдъци на европейския ум, който доскоро възприемаше принципа на причинността (каузалността) като неоспорима аксиома. За китайците обаче, а това проличава много отчетливо в Идзин, случайният (казуален) аспект на събитията е от изключително значение. Активното присъствие на гадателните практики в живота на китайците в продължение на повече от две хиляди години красноречиво говори за вниманието, което те отдават на случайността като елемент в хода на събитията. Като изпълнява определен ритуал, гадаещият с помощта на „Книга на промените“ синхронизира своето съзнание с околния свят и вътрешното си зрение с интуицията. Гадателните практики имат за цел да предскажат дали Небето е благосклонно към определени действия или замисли. Чрез ритуала се достига до разбирането дали е нарушен човешкият или природен ред. Въз основа на променящите се взаимоотношения на силите ин и ян във вселената Идзин дава отговори.

Юнг формулира тази особеност на китайския светоглед така: „Мисленето, изградено на синхроничния принцип, което достига в Идзин своя връх, е изобщо най-чистият вид на китайското мислене. При нас това мислене е изчезнало от философската история от времето на Хераклит, за да се долови при Лайбниц отново, като едно ехо. Но то не заглъхна през това време, а продължава да съществува в здрача на астрологичните спекулации и днес все още се намира на тази степен“. Идеите на Идзин са проникнали цялата култура на Китай: философия, политика, държавно управление, изкуство. Изходен пункт за разсъжденията на всеки китайски философ през хилядолетията е „Книга на промените“. Тя има неоценимо значение за развитието на духовната култура, както и за останалите области на живота. Неслучайно за нея казват, че е одухотворена, сравняват я с извор на жива вода. Никоя друга класическа книга от китайската древност не може да се мери с нейното влияние и значение. Най-старите пластове на книгата сe отнасят към столетието преди Конфуций от периода на епохата Джоу (1046 – 221 г. пр. Хр.). Последните пластове, тъй наречените „Десет крила“, се приписват на Конфуций и неговата школа, макар някои да имат по-стар произход. Независимо от това, Идзин стои на първо място сред класическите конфуциански книги…

Разгледайте и другите книги на Добромир Друмев – Вътрешни аспекти на бойните изкуства и Моят път в Айкидо 

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail