Откъс от “Супер фокус” на Майкъл Хаят

Цел 1: Ефективност

Попитайте случаен непознат каква е целта на продуктивността и най-вероятно ще чуете нещо за ефективност. Това предположение обикновено се основава на идеята, че да работите по-бързо, е изначално по-добре. По този начин обаче е лесно да си докараме неприятности, защото мисля, че хората се стараят да работят по-бързо само за да могат да натъпчат още повече във вече препълнения си дневен график.

Продуктивността като концепция е възникнала от работата на експерти по ефективността като Фредерик Уинслоу Тейлър през късния деветнайсети и ранния двайсети век. Чрез прилагане на инженерния си опит към работниците във фабриките Тейлър установил начини за увеличаване на ефективността – обикновено чрез намаляване или дори чрез елиминиране на автономността на работника. Според него системата била на първо място и тя трябвало да се „прилага“ от мениджмънта. Тейлър инструктирал ръководителите да диктуват методите и практиките на работниците до най-малката подробност, като елиминират всякакви празни движения или забавяния. Неговият подход е известен като „тейлъризъм” и е давал резултати. Работниците във фабриките увеличили ефективността си и успявали да свършат повече за по-кратко време, но това си имало цена. Премахвайки личната преценка и свобода на работниците, Тейлър на практика ги превърнал в производствени роботи.

Той е починал преди повече от сто години, но ние все още се опитваме да следваме този основен модел на ефективност: да работим дълго и да вършим колкото можем повече задачи, възможно най-бързо. Проблемът е, че повечето от нас не работят във фабрика, а вършат интелектуален труд. Наемат ни по-скоро заради резултата от мисленето ни, а не заради физически труд. Това означава, че обикновено имаме огромна свобода на действие по отношение на планирането на времето си и значителна автономия спрямо задачите си. Докато работниците във фабриките на миналия век са изпълнявали един и същи набор от задачи по цял ден, всеки работен ден, ние постоянно биваме изненадвани от нови предизвикателства, възможности и проблеми. Всичко това изисква много умствена енергия не само за намиране на решения, а понякога и просто за да сме в час с това, което се случва. Целта на Тейлър е била да намери начин да се работи по-бързо. Когато приложим тази теория към икономиката на знанието обаче, изглежда, че работата никога не свършва. Винаги има нова идея за обмисляне или проблем за решаване, а когато се справим и свършим работата си, за награда получаваме… познахте, още работа. Затворени сме в пословичното колело на хамстера, тичайки с всички сили, но така и не постигаме истински напредък в постоянно нарастващия ни списък от проекти и задачи. Прекалено сме уплашени, че ако се забавим, ще изостанем отчайващо много. Ако опитаме да слезем от колелото, може никога да не успеем да се качим обратно, затова просто продължаваме да тичаме. Защо мислите, че повечето хора проверяват служебната си поща на телефоните си по цели дни, нощи и уикенди – дори когато са на почивка? Защото ги е страх да оставят работата да се трупа няколко часа, ден или – не дай боже – цяла седмица.

(…)

Важният въпрос не е „Мога ли да свърша тази работа по-бързо, по-лесно и по-евтино?“, а „Трябва ли изобщо да върша това?“ Да си изясним отговора на този въпрос в днешно време, е по-важно от всякога, тъй като технологиите ни дават невиждан досега достъп до информация, до други хора и, разбира се, до работата ни. Сега можем да работим където и когато искаме.

Технологичните чудеса не подобриха нещата, а всъщност ги влошиха. Обещанието за смартфоните беше, че ще ни помогнат да работим по-лесно, да подобрим ефективността си и да разполагаме с повече време за фокус върху важните неща. Но дали вашият телефон или таблет магически ви е осигурил повече свободно време? Обзалагам се, че е точно обратното.

На теория можем да бъдем по-ефективни, отколкото през всеки друг исторически период досега. Допреди 15 години повечето хора дори не биха могли да си представят всичко, което можем да правим днес със суперкомпютрите в джобовете си. Можем да говорим, да изпращаме електронна поща, да управляваме графиците и задачите си, да провеждаме видеоконференции, да преглеждаме електронни таблици, да създаваме документи, да четем отчети, да изпращаме съобщения на клиенти, да резервираме пътувания, да поръчваме консумативи, да правим презентации и да вършим на практика всичко от телефоните си. Можем да сключваме сделки между светофарите и да проверяваме фактури, докато чакаме на опашка в магазина – или дори да не чакаме, защото можем просто да напазаруваме онлайн.

Обожавам технологиите. Истински фанатик съм! Но и ги разбирам много по-добре сега, отколкото преди. Новите технологични решения може да ни позволяват да работим по-бързо, но по-важно е, че тази ефективност носи със себе си изкушението и очакването да работим повече. Взимаме цялото време, което спестяваме чрез хакове на ефективността, и го използваме, за да набутаме още повече задачи в деня си. (…)

 

Цел 2: Успех

Ако ефективността не е най-добрата цел, заради която да бъдем по-продуктивни, какво ще кажете за подобряване на успеха ни?

Изглежда разумно да предположим, че подобрената продуктивност ще доведе до по-голям успех, нали? Донякъде е така. Преследването на неясна представа за успех само по себе си може да ни въвлече в неприятности.

Проблемът е в това, че повечето хора никога не отделяме време да определим какво точно означава успех. Все едно, че тичаме в състезание без финал или тръгваме на път, без да знаем докъде искаме да стигнем. Без ясна крайна точка как ще разберем кога сме пристигнали? Това е особено проблемно тук, в Америка, където често се хващаме на мита за „повече“. Стремим се към повече продукти, повече резултати, повече клиенти, повече печалба. Това ни позволява да се сдобием с повече неща: повече къщи, повече играчки, по-скъпи ваканции, повече коли. На свой ред това води до повече работа, повече стрес и в крайна сметка до повече преумора.

(…) Работим в период, който немският философ Йозеф Пипер нарича „тотална работа“ и където работата движи живота, а не обратното. Резултатът от това е, честно казано, депресиращ. Почти половината от служителите казват, че са прегрели, 40 % работят през уикенда поне веднъж седмично, една четвърт работят извънредно след работно време, а половината твърдят, че дори не могат да станат от бюрото си за почивка. Когато Kronos Incorporated и Future Workplace направили проверка сред над 600 ръководители човешки ресурси, 95 % от тях казали, че преумората пречи на техните усилия да задържат служителите. Идентифицирали ниското заплащане, дългите работни часове и претоварването с работа като трите най-сериозни причини, които допринасят за това. Не е изненадващо, че наскоро ежегодната глобална анкета за отношението към придобивките на работното място, провеждана от Willis Towers Watson, установи, че стресираните служители имат значително по-висок брой отсъствия и по-ниска продуктивност от своите по-щастливи и по-здрави колеги. Най-отрезвяващите данни: фактори, свързани със стреса на работното място, допринасят за най-малко 120 хиляди смъртни случая годишно само в САЩ. През 70-те години на 20. век в Япония проблемът е бил толкова изострен, че за него била измислена дума: „кароши“ или „смърт, причинена от прекомерно много работа“.

Явно, ако целта ни при увеличаване на продуктивността е да постигнем някаква мъглява представа за „успех“, грешим някъде. Болните, починали или умиращи хора не ми се струват много успели. Ние не сме роботи. Трябва ни време за почивка, за семейството ни, за игра, за отпускане и за движение. Нужни са ни големи периоди от време, когато изобщо да не мислим за работа – дори да не се и сещаме за нея. Понякога обаче неуморното преследване на „успеха“ ни поддържа постоянно на линия, ангажирани и на разположение. Това е рецепта за провал – както за вас, така и за работодателя ви.

Да, успехът е мощен мотиватор, но само ако разберете какво наистина означава той за вас.

 

Цел 3: Свобода

Ако основната цел на продуктивността не е подобряване на ефективността и увеличаване на успеха, тогава каква е? Защо да се занимаваме? Това ни води до реалната цел и до основата на „Супер фокус“: продуктивността трябва да ви освобождава, така че да преследвате целите, които са най-важни за вас. Истинската цел на продуктивността трябва да бъде свободата. Определям тази свобода по четири начина:

 

  1. Свобода да се фокусирате. Ако искате да овладеете графика си, да увеличите ефективността и резултатите си и да създадете повече пространство в живота си за нещата, за които ви е грижа, трябва да се научите как да се фокусирате. Говоря за способността да се съсредоточите и да свършите задълбочената работа, която създава значителен резултат и ви придвижва напред. Искате да работите, за да разрешавате истинските си проблеми, така че вечер да си лягате, знаейки какво точно сте постигнали и какъв напредък имате към целите си.

Помислете за последните две седмици. През каква част от времето имахте възможност да се фокусирате – истински да се съсредоточите – върху работата си? Да седнете и да атакувате задача с пълно внимание: без разсейване, звънящ телефон, съобщения или електронна поща, без някой да наминава, за да ви поздрави или да ви попита за нещо, което не ви интересува истински? Ако сте като повечето от нас, съмнявам се, че скоро изобщо сте имали такова време.

Дори когато се опитаме да се скрием, като работим извън офиса – вкъщи или в кафене, – достъпността на смартфона и компютъра ни, които са постоянно включени, оставя отворена врата за милион различни разсейвания.

Както вече видяхме, средностатистическият служител се разсейва на всеки три минути. По-късно в книгата ще разгледаме ефекта на всяко от тези кратки прекъсвания върху вашата способност да се фокусирате. Отсега ще ви кажа: това не е на добре. Ако току-що сте осъзнали, че почти никога не се фокусирате върху една задача за повече от три минути, не се обезкуражавайте. Не сте сами. Цялата ни система е разработена, така че да ви донесе фокуса, който досега ви е липсвал. Повярвайте ми, ще стигнем дотам.

 

  1. Свобода да присъствате. Колко вечери с партньора си сте прекарали в мисли, разговори или притеснения за работа? Колко често проверявате работната си поща или съобщения, когато сте навън със семейството си или с приятели? Статистиките, които вече видяхме, рисуват доста мрачна картина на способността ни да се изключим от офиса и да се фокусираме върху връзките си, здравето си и личното си благополучие. Дори и когато всъщност не работим, все още разнасяме със себе си нерешените задачи.

Когато не можем да се освободим от работните задължения, не можем и да присъстваме напълно със семейството и приятелите си или да си вземем необходимата ни почивка. Сатиричният сайт The Onion иронизира проблема в статия, озаглавена „Човек, който тъкмо е щял да започне да се забавлява, изведнъж си припомня всяка една от своите отговорности“. Докато е на барбекю с приятели, човекът е „изкусително близо до отпускането“, но внезапно си спомня за „служебни писма, които трябва да разгледа, наближаващи крайни срокове по проекти… и обаждания, които трябва да върне“. След като „е бил на ръба истински да се позабавлява“, той „започва мислено да се готви за презентация“. Смеем се, защото това е вярно.

Не се интересувам от ефективност, чиято единствена цел е да ми осигури повече време за работа, нито от успех, който ме подтиква да работя, когато би трябвало да се забавлявам. Целя продуктивност, а не ефективност, което означава достатъчен буфер, който да ми позволява да присъствам напълно там, където се намирам в дадения момент. Когато съм на работа, това означава, че напълно присъствам в работата си. Когато вечерям със съпругата си Гейл, съм напълно с нея. Важните хора в живота ми заслужават най-доброто, което мога да им дам и не искам да шмекерувам за тяхна сметка само за да отделя още време и енергия в тревоги относно работата.

 

  1. Свобода да бъдете спонтанни. Това може да звучи донякъде глупаво, но свободата да бъда спонтанен винаги е била мой приоритет. Толкова много от нас са планирали грижливо живота си до последната минута и не понасяме никакви прекъсвания или отклонения от плана. Това не звучи като приятен начин да се живее. Вместо това представете си какво би било, ако можете да оставите това, което правите, ако децата или внуците ви дойдат да ви видят. Такава спонтанност се случва само когато създадете буфер в живота си и той е сред резултатите от истинската продуктивност. Когато знаете, че се справяте с най-важните задачи, и предотвратите поемането на повече работа, отколкото можете да свършите, ще откриете свободата да бъдете спонтанни.

 

  1. Свобода да не правите нищо. Винаги сме на линия и считаме това за добродетел. Но както ще видим, тази култура срива продуктивността ни, както и радостта ни. Когато с Гейл посетихме Тоскана, открихме la dolce far niente — сладостта да не правиш нищо. Това е национално умение в Италия. Американците обикновено се чувстват виновни, когато не вършат нищо. Несъмнено, понякога и аз се чувствам непродуктивен по времето, когато нямам задачи. Но не това е смисълът.

Мозъците ни не са създадени за работа без прекъсване. Когато запазим спокойствие и останем неутрални, идеите потичат сами, спомените се подреждат и си даваме шанс да си починем. Ако се замислите, ще установите, че повечето революционни идеи в бизнеса или личния живот са ви дошли, когато сте били достатъчно отпуснати, за да оставите мозъка си да блуждае. Креативността зависи от времето, през което не сте ангажирани, което означава, че да не правите нищо от време на време, е конкурентно предимство.

Очаквайте скоро.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail