От книгите ни: откъс от “Трансформация” на Ричард Бандлър

Написал съм много книги и съм говорим на стотици хиляди за хипнозата и НЛП, а хората продължават да са объркани по отношение на сходствата и различията между двете. В тази книга се надявам да опростя въпроса. Моята нагласа е: на някакво ниво всичко е хипноза. Хората не са просто във или извън транс, а се движат от един транс към друг. Те имат своите трудови трансове, своите трансове в брачната двойка, трансове по време на шофиране, трансове като родители и цяла колекция от проблемни трансове.

Една от характеристиките на транса е, че има модел. Той е повтарящ се или обичаен. Той е и начинът, по който учим.

След като се родим, имаме да придобием толкова много знания и експертни умения – всичко от ходенето, говоренето и самостоятелното хранене до вземането на решения за това, което искаме да правим с остатъка от живота си, така че мозъкът ни бързо се учи как да автоматизира поведението. Разбира се, това не означава, че той учи „правилното“ поведение, което да автоматизира; много често се учи да върши нещата по начин, който ни прави нещастни и дори болни.

Учим чрез повторение. Ако правим нещо достатъчно пъти, то получава собствени нервни пътища в мозъка. Всеки неврон се учи да се свързва и да изпраща електрически импулс на следващия по веригата, и така поведението се „фиксира“.

Сънят и сънуването са важни части от процеса на учене.

Фройд смята сънищата просто за „изпълнение на желанията“ – и може би за него те са били такива. Аз обаче разглеждам сънуването като несъзнавано репетиране. Ако правя нещо, което никога не съм правил преди, обикновено се прибирам у дома, лягам си вечер и го правя цяла нощ. Това е една от функциите на съня с бързи движения на очите (REM). REM сънят е начинът, по който несъзнателната психика преработва това, което сме преживели през деня. Тя буквално репетира многократно новото учене на неврологично равнище. Изключително важно е тя да има качествена информация и качествен материал, които да учи. Ако не є се даде нещо конкретно, с което да работи, ще преработва безсмислици.

Ако планираме да поемем контрола върху ученето си, трябва да разберем, че не само повторението е важно, но и скоростта. Мозъкът е проектиран да разпознава моделите и моделите трябва да се представят достатъчно бързо, за да може той да възприема нещата такива, каквито са.

Повечето хора са рисували поредица от прости фигури в полетата на тетрадките си в училище, след това са прелиствали бързо страниците, за да създадат илюзията, че фигурките се движат. Знаете, че на всяка страница има един статичен образ, но мозъкът ще открие модел – в този случай движение, – ако смяната е достатъчно бърза.

Нямаше да можем да се наслаждаваме на филмите, ако това не беше вярно. Нямаше да можем да разберем историята, ако виждахме само по един кадър дневно.

Следователно, когато сънуваме, ние препускаме през нещата, които трябва да научим, и не го правим в реално време. „Вътрешното“ време се различава от времето по часовник по това, че можем да го разширяваме или да го свиваме; учим с необикновена скорост – можем да свършим например осемчасова работа за пет минути, преди да се събудим. Изследователите на съня подкрепят тази идея. За изследваните лица, които съобщават много дълги и сложни сънища, чрез изобразяване на мозъка се установява, че са сънували само няколко минути или дори секунди в даден момент.

Сънят следователно е един от начините, по които се програмираме и препрограмираме. Ако се съмнявате в способността си да правите това, опитайте тази нощ:

Когато се подготвяте да си лягате, погледнете часовника и си кажете няколко пъти много категорично, че ще се събудите в определено време. Нагласете алармата, ако искате, но вие ще се събудите секунда или две преди тя да зазвъни.

Това е нещо, което съм срещал в няколко различни култури. Някои хора леко удрят възглавницата с главата си толкова пъти, колкото е часът, в който искат да се събудят. Други почукват с глава предмишниците си, за да „нагласят“ алармата си за събуждане. Както и да се прави обаче, принципът е един и същ: вие някак си „знаете“, че имате вътрешен часовник, който можете да включите, използвайки специфичен ритуал, и без значение колко дълбоко спите, той ще ви събуди също толкова ефективно, колкото и всеки будилник.

Следователно, ако можем да се програмираме да правим нещо толкова дребно – да се събуждаме без будилник, можем да програмираме психиката си да прави много неща. Може да решим да отидем в супермаркета. Може би имаме нужда от хляб, мляко и фъстъчено масло, както и няколко кутии плодов сок. Може да шофираме пет минути до супермаркета, да вървим между хиляди продукти, може би да говорим с някого по мобилния си телефон, и пак да помним плодовия сок, фъстъченото масло, млякото и хляба.

Университетските преподаватели понякога ме предизвикват за нещо, което те наричат „доказателство“. Те искат да знаят теорията зад това, което правя; искат да им я обясня, за предпочитане с подходящите цитати от изследователски трудове. Дори е имало случаи хора да ми се обаждат, за да ме питат за „правилните“ цитати за нещата, които съм създал. Както аз виждам нещата обаче, не е моя работа да доказвам или дори да разбирам всичко за функционирането на психиката. Аз не се интересувам толкова защо нещо би трябвало да върши работа. Искам да знам единствено как, така че да мога да помагам на хората да влияят и да въздействат на онова, което искат да променят.

Истината е, че когато знаем как нещо се прави, става лесно то да се промени. Това е, защото ние сме много програмируеми същества – колкото и все още да е непопулярна тази идея в някои среди.

Когато започнах да използвам термина „програмиране“, хората наистина се разгневяваха. Казваха неща като: „Вие казвате, че сме като машини. Ние сме човешки същества, а не роботи“. Всъщност това, което винаги съм твърдял, е точно обратното. Ние сме единствената машина, която може да се самопрограмира. Това ни прави „мета-програмируеми“ – което означава, че можем да създаваме програми, действащи самостоятелно, преднамерено създадени автоматизирани програми, които да се грижат за скучните тривиални задачи, освобождавайки съзнанието ни за други, по-интересни и творчески неща.

Същевременно, ако автоматично правим нещо, което не бива да правим, независимо дали е преяждане, тютюнопушене, страх от асансьори или от външния свят, депресиране или пожелаване на жената на ближния, както се казва в Библията, тогава можем да се програмираме да се променим. Това не означава, че сме роботи; това е превръщането в свободен дух.

За мен определението на свобода е да си способен да използваш съзнателната си психика, за да насочваш несъзнаваната си дейност. Несъзнаваната психика е неимоверно мощна, но има нужда от посока. Ако є позволите да решава какво да прави до степен на умствено осакатяване, в крайна сметка ще се държите за сламка… и след това ще откриете, че просто няма такава.

“Трансформация” на Ричард Бандлър вече е налична на сайта ни за предварителни поръчки с 20% отстъпка.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail