ПЪРВА ГЛАВА
Несъзнателни творци
Време е да се събудите.
От средата до края на XIX век населението на Съединените щати експлозивно нараства. Докато страната се наслаждава на новите си възможности, американците внезапно се оказват с допълнително време и пари и търсят начини, по които да вложат и двете. В отговор на нарастващото търсене и поради увеличения интерес към американския театър били построени хиляди театрални салони.
По това време актьорите се сблъскват с трудната задача да смогнат с разучаването на многообразието от предлагани пиеси, пък и често им се налага набързо да заместят свои колеги актьори, които са болни или нямат възможност да изпълнят ролите си. Тъй като проблемът възниквал в последния момент, актьорите трябвало да научат репликите си зад кулисите, докато самата пиеса вече се играе на сцената. Тази практика на трескаво разучаване на ролята зад кулисите на театъра става известна като „да се носиш по течението“.
Ако превъртим лентата с 125 години напред, с потрес забелязваме, че сме страна, която е възприела тази практика не само като средство за справяне с извънредни ситуации, но и като начин на живот. Вземаме бързи решения, които не се основават на дълбоко вкоренени ключови ценности и принципи, а по-скоро се коренят в завихрящото се непостоянно торнадо на емоциите ни, като през цялото време се надяваме, че изборите ни ще доведат до благоприятни последствия, които да подпомогнат нашата кариера, да успокоят емоционалните ни демони и да подобрят крехките ни взаимоотношения.
Ако всяка сутрин се будите, отивате на работа, вземате стотици решения, които влияят на личния и професионалния ви живот и нямате представа как да определите ценностите на своята „черна овца“ – значи се носите по течението.
Движите се зад кулисите на живота, трескаво взимате решения на момента, докато представлението на вашия живот ви се изплъзва.
Знам, че току-що вбесих някои читатели. Как смея да подлагам под съмнение вашите намерения и начин на живот? Може да извадите куп ценности от шапката си точно в този момент и да ги развеете, крещейки: „Виждаш ли? Знам какво ценя!“.
Но така ли е наистина? Можете ли да ми кажете какви точно са принципите ви, които не подлежат на обсъждане, можете ли да предоставите множество примери, в които сте ги изразявали в живота си и да обясните защо сте стигнали до заключението, че точно тези същностни ценности и принципи са най-важни за вас? Можете ли да ми кажете как съзнателно ги отстоявате всеки ден?
За повечето от нас отговорът на всички тези въпроси е „не“.
И в това се крие източникът на проблема, който се е разпространил в тази страна като кибервирус, унищожаващ всеки компютър по разрушителния си път. Нашите черни овце за загубени.
Ако шефът ви утре влезе във вашия офис, представи ви целите на компанията за следващата година и ви попита как планирате да ги постигнете, как ще отговорите? Ще го погледнете ли в очите, казвайки „Е, май ще се пусна по течението“? Разбира се, че не! Ще си седнете на задника и ще си търсите нова работа. Ще представите на шефа си план, ще подкрепите плана с информация и гордо ще покажете траекторията, по която смятате да се движите в правилната посока. Ето така хората се придвижват и развиват в организациите.
Ако не живеете осъзнато и волево, вие се пускате по течението.
Когато става въпрос за личния ни живот обаче, сякаш повечето от нас не са готови да инвестират време в планиране как да променят това или онова. Към себе си не проявяваме уважението, което показваме на началниците си в работата. Защо?
Защото поемането на отговорност е гадна работа.
Затова не можем да отслабнем, затова не можем да спрем цигарите, затова не можем да спестим пари…този списък продължава и няма край. Знаете ли кое е още по-гадно от поемането на отговорност? Това, че в основата сте вие самите. Повечето от нас се противопоставят на идеята че са отговорни за собствените си успехи и провали.
Но в действителност вие носите отговорност за най-различни неща през цялото време. На работа трябва да спазвате срокове, да се придържате към бюджети, цели… Да не мислите, че тези доклади [t1] ще се разпечатат сами? Приемате този вид отговорност, защото тя е част от работата ви. Ако ще работите за някаква конкретна компания, ще трябва да играете по нейните правила. Но какво ще кажете за вашите собствени правила?
Чакай малко…какво?
Какви са правилата, свързани с работата да бъдеш себе си? Качествата и принципите на вашата „черна овца“ определят най-важните правила за вас. По този начин те осигуряват структура, която ви дава свободата да казвате „да“ на това, което искате, и „не“ на онова, което не искате без да се борите с каквото и да е чувство на вина. По-важното е, че те ви дават възможност да живеете осъзнато и волево и ви позволяват да спрете да се носите по течението.
За да преживеете каквато и да било трансформация, от решаващо значение е да разберете разликата между това да имате някаква цел и това да действате осъзнато и волево.
Бъдете последователни в тази работа
Прекарах по-голямата част от последните двайсет години в музикалния бизнес. Изживях мечтата си да бъда истинска рок звезда, подписвайки договори със звукозаписни студия и пътувайки по света като фронтмен на групата Fort Pastor преди да формирам популярната блус-рок банда Big Kettle Drum с моя колега музикант Джей Ти Кийл през 2009 г.
През лятото на 2017 г. пътувахме до Лос Анджелис, за да запишем петия си албум „I thought you’d be bigger” с несравнимата Карла Олсън, която бе свирила с The Textones и бе продуцирала легендарни изпълнители. В желанието си да останем пуристи, в съчетание с това да създадем оригиналното си звучене, с Джей Ти шофирахме от Орландо до Ел Ей, за да докараме собственото ни оборудване в студиото.
В продължение на една гореща, лепкава седмица записвахме парчета с легендарни музиканти като Бари Голдбърг на орган, Тони Марсико на бас и Дон Хефингтън на барабани – една звездна група от момчета, които направиха това преживяване за нас абсолютно неповторимо. Потърсете информация за тях… невероятно е с кого са свирили.
След като приключихме записите, потеглихме по дългия път обратно през цялата страна, наслаждавайки се на резултатите от работата с тези страхотни музиканти. Около шест часа сутринта, след цяла нощ шофиране, прекосихме границата на щата Ню Мексико. Слънцето започваше да изгрява, което затрудняваше ясната видимост над волана. Бяхме единствената кола по пътя в продължение на километри… Е, появи се още една кола. И то полицейска.
Докато полицаят се приближаваше към прозореца на колата, аз трескаво попитах Джей Ти защо, по дяволите, ме бяха спрели. Знаех, че не бях карал с превишена скорост. Да не би стоповете ми да не работеха? Да не би винетката ми да изтичаше? Да не би да имахме труп в багажника?
– Наясно ли сте, че карахте в лявата лента, господине? – попита полицаят.
Ммм…добре, помислих си аз. Какъв е проблемът? Наоколо не се виждат някакви коли.
– В този щат е незаконно да шофирате в лявата лента, освен ако не изпреварвате – каза той.
Хубавото е, че си признах невежеството и полицаят ме пусна с предупреждение. И бързо възприех дясната лента на движение като единствения избор за останалия път обратно към вкъщи.
Ето същността на моята история: знаех посоката, в която се бях отправил, както и крайната си точка. Бях целенасочен – но не действах осъзнато и волево. Вместо това се бях пуснал по течението, отправен в правилната посока, но движейки се в грешната лента, незнаещ правилата. Това описва начина, по който много от нас избират да живеят живота си.
Много ценности и принципи са важни за вас, но с кои от тях не сте готовите да направите компромис? Ето това са вашите принципи, които не подлежат на обсъждане.
Пренебрегваме собствените си фундаментални стандарти, затова не разполагаме с нищо, за което да се отчитаме. Ако знаехме собствените си правила, щяхме ли да ги нарушаваме умишлено? Повечето от нас не обичат да нарушават правилата. Първата стъпка към спазването на собствените ни правила е да ги посочим и да станем съзнателни творци на собствената си реалност.
Като несъзнателен творец в крайна сметка е възможно да се отправите в посоката, в която искате да се движите, но никога няма да стигнете до края предумишлено. За да достигнете своята крайна точка, ще трябва да разчитате на късмета си и да се молите да няма отклонения по пътя. Така ли искате да живеете? Разчитайки само на шанса и съдбата? Като част от по-голямото стадо бели овце, които в невежество градят нечия чужда мечта? Тогава просто си запазете намерението.
Но за да действате осъзнато и волево е нужно да откриете и да се придържате към своята „черна овца“. Осъзнатото намерение ви предизвиква да разграничите своите принципи, които не подлежат на обсъждане и компромиси, от онези неща, които просто са важни за вас.
Обзалагам се, че списъкът с важните за вас неща е доста изчерпателен и ако се опитате да превърнете всяко от тях в свой приоритет, само ще замъглите действията си. Когато за вас са важни петдесет неща , как отстоявате всяко от тях системно? Никак, няма как. Но се опитвате и след това се чувствате засрамени и неадекватни, депресирани или тревожни, виждайки, че съвършените ви намерения са се провалили.
Готови ли сте да откриете с какво се отличавате от стадото? Имате ли желание да промените онова, което е по силите ви да промените? Имам приятелка, която обича да се шегува с мен за това, което тя нарича „филантропския ми период“, когато поставях нуждите на всички останали пред моите собствени. Ако календарът ви е изпълнен с прекалено много такива „филантропски дни“ е много вероятно да бъдете претоварени и да нямате времето или енергията да се посветите на нещата, които движат живота ви напред. Тя го описва по следния начин: „С всяко стъпало, което изкачваш по стълбата, достигаш до нови възможности.
Но ако започнеш да се протягаш надолу, за да вдигнеш другите преди да си стъпил здраво, единствената възможност е да те дръпнат обратно“. Трябваше да науча, че понякога, за да служиш най-добре на хората, трябва да поставиш себе си на първо място. Ако успеете да достигнете пълния си потенциал, въздействието, което бихте оказали върху хората, които обичате и света около вас, нараства неимоверно.
ЗАПОМНЕТЕ:
Какво: Превърнете се в съзнателни творци и престанете да се носите по течението.
Защо: Ако не живеете осъзнато и волево, успехът ще ви се случва или случайно, или на късмет.
Как: За да откриете своята „черна овца“, трябва да направите разграничение между ценностите и принципите, които за вас не подлежат на обсъждане или компромис, и онези неща, които просто смятате за важни.
Добрите решения са ключът към последователния, дълготраен успех. Навярно най-често срещаното неразбиране относно това твърдение е какво представлява и съставлява едно „добро“ решение. Повечето хора преценяват доброто и лошото на базата на резултатите, но качеството на решението няма нищо общо с последствията от него – защото няма как да контролирате резултата. Единственото, което можете да контролирате, е осъзнатото намерение, което влагате в едно решение. Ако следвате това, което аз наричам „верига за доставка на решения“, вашите избори всеки път ще бъдат добри и само едно решение ще ви дели от успеха.
Из “Черната овца” на Брант Менсуор. Ако откъсът ви заинтригува, разгледайте и други заглавия от библиотека Locus Spiritualis, в която подбираме книги за личностно развитие, приложна психология, здраве и медицина.
