Среща с автора: Лорънс Озбърн “може да се окаже най-добрият писател, за когото не сте чували”

Лорънс Озбърн е на 62. Високият 198 см британец често е забелязван да профучава с черния си италиански мотопед по улиците на Банкок и на пръв поглед изглежда като поредния чужденец, дошъл да прекара няколко почивни дни в азиатското кралство. В действителност той живее в тайландската столица от 2012 г. и “може да се окаже, че е най-добрият писател, за когото не сте чували.”

“Израснах в градчето Хейуърдс Хийт, графство Западен Съсекс, южно от Лондон. Родителите ми обичаха книгите и музиката, но не бяха част от академичната общност и не се занимаваха с изкуство. Вероятно провинциалната атмосфера на Хейуърдс Хийт ме принуди да поискам да го напусна. А благодарение на  Д.Х.Лорънс любопитството ми към други страни се засили още повече… Семейството ми живееше скромно. Посещавах държавно училище и исках да стана китарист. Слава Богу, че вместо да спечеля стипендия, отидох в Кеймбридж. Тогава, през цялото време, си мислех, че всъщност искам да стана писател.”

Озбърн завършва английска филология в Кеймбридж и продължава обучението си в Харвард, където изучава старогръцки и италиански. Пътува непрекъснато, като прекарва известно време в Полша, Италия, Франция, Сащ и Турция, преди най-сетне да спре в Банкок. 

“Тайланд е единствената страна в Югоизточна Азия, която никога не е била колония, и макар на външен вид Банкок да има европейски облик, то под повърхността си е азиатски. Градът е енигматичен и много ми харесва. Не разбирам какво се случва в Банкок и никога няма да успея да разбера. Освен това, възможно ли е да си писател и да живееш на места като Ню Йорк или Лондон? Тук имам достатъчно време отново да пиша романите си… Единственият недостатък е, че е непоносимо горещо, затова работя през нощта, когато е по-хладно, и мога да слушам прекрасните песни на цикадите и жабите.”

Първият му роман Ania Malina (1989) претърпява неуспех и в продължение на години Озбърн си изкарва прехраната като журналист, пишейки статии, сборници с есета, пътеводители и пътеписи и др.

“Докато навърша 40 написах няколко романа и всички те бяха отхвърлени от издатели. През следващите 10 години усъвършенствах техниката си на писане и натрупах необходимия опит, за да мога да се справя. На 53 започнах отначало.”

След като през 2012 заживява в Банкок, Озбърн се връща към романите. Оттогава е написал пет романа, които се радват не само на възторга на критиката, но и на обичта на читателите. Несъвършените му герои обикновено се озовават на далечно, уединено място, което рефлектира върху вътрешния им свят. Стилът му е ярък, кинематографичен, а разказът е поднесен на читателя по “изненадващ, мрачен и превъзходен начин”. Озбърн е един от малцината съвременни писатели, който успява да покаже цялата сложност и обърканост на настоящето и едновременно с това да забавлява читателя.

“Прелестни и хищни” е първият му роман, чието действие се развива в Европа. Още с излизането си той е високо оценен и се появява на корицата на The New York Times Book Review .



В “Прелестни и хищни” Лорънс Озбърн разказва историята на две момичета, които по време на лятната си почивка на гръцкия остров Хидра се натъкват на нещо изумително: откриват на брега мъж на име Фауд, оставен на произвола на природата, но все още жив. Откъде се е появил? И има ли кой да му помогне?

Наоми е дъщеря на богат британски колекционер на картини, който от десетилетия притежава вила на острова. Тя на практика прекарва детството си там и познава както местността, така и хората. Саманта е красива американка, която е на почивка със семейството си. Отегчена от собствената си независимост, тя бързо се поддава на чара на по-голямата Наоми. В момента за Сам няма нищо по-привлекателно от тази властна, цинична и немирна англичанка, която поема контрола върху живота им.

Наоми успява да убеди Саманта да помогнат на сирийския бежанец, който бяга от кризата в Егейско море. Двете момичета се поддават на повърхностния импулс за благотворителност, но го правят по начин, който издава тяхната незрялост. Постепенно процъфтяващото между тях приятелство се затвърждава все повече, но когато простичкият им план за отмъщение се проваля, последствията са немислими и ужасяващи. И Фауд е принуден да бяга отново, а двете жени са изправени пред трагичните последици, които техният план е задействал като домино.

“Отдавна не бях писал за Европа… За мен това е един вид завръщане у дома. Помня тези гледки от детството си… Но не очаквах в съзнанието ми да изплуват толкова далечни спомени…”

Лорънс Озбърн често е сравняван и сочен за наследник на Греъм Грийн. Но ако оставим настрана литературните сравнения, Озбърн наистина си прилича с “последния британски романист”. 

“Да, и други са го коментирали. А семейството му дори ми подари негови костюми и пижами, които са ми точно по мярка. Звучи леко страховито, нали?”

Очакваме екранизацията на “Прелестни и хищни”, с която се е заел американският продуцент, носител на наградата Оскър, Джон Лешър.

Прочетете откъс от “Прелестни и хищни” тук.

Снимка за публикацията: https://openthemagazine.com/
Снимка от корицата на The New York Times Book Review 
По материали от пресата.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail