Среща с автора: Майкъл Кънингам на 68

На днешния 6 ноември един от най-оригиналните и талантливи съвременни прозаици и любим наш автор Майкъл Кънингам навършва 68 години. Кънингам не радва често читателите с нова книга, но появата на всяка една от тях се превръща в събитие. По този повод подбрахме 10 интересни факта от творчеството и живота на автора.

1. Америка

Майкъл Кънингам е роден през 1952 г. в Синсинати, Охайо. Израства в Южна Калифорния, изучава английска литература в Станфорд и творческо писане в Средния Запад, в Университета на Айова, преподава в Центъра по изящни изкуства в Провинстаун, Масачузетс, и творческо писане в Бруклинския колеж и се установява да живее в Ню Йорк. Така, още преди да навърши 30 години, Кънингам вече е обиколил цялата страна.

2. Мечтата

Преди да се захване с писателска дейност, Кънингам е искал да стане художник. Мечтата му не се сбъдва, но създадените със сетивата на художник визуални образи в романите му, се запечатват трайно в съзнанието на читателя.

3. Дебютът

Първият му роман „Golden States“, наричан „нулев роман”, е публикуван през 1984 г., но не се радва на голям интерес и по настояване на автора не е преиздаван. По думите на Кънингам романът му е неуспешен и от него са продадени само 17 екземпляра. Иронията тук е, че в момента това е най-скъпият му роман и цената на един екземпляр варира от 30 до 500 долара.

4. Още един дебют

Шест години по-късно излиза вторият му роман „Дом на края на света”, който често погрешно се обявява за дебютен. В действителност това най-вероятно е бил маркетингов ход: едва ли някой би купил втори роман от никому неизвестен автор, след съмнителния успех на първия?!

5. Успехът

„Часовете” е романът, донесъл на Кънингам световна известност, както и наградите „Пулицър” и „Фокнер”. Признат е за най-добър роман на 1999 г. Замислен първоначално като преразказ на „Мисис Далуей”(1925 г.) , впоследствие „Часовете“ прераства в многопластова интерпретация на романа на Улф и е наситен с директни препратки към него. Дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

6. Авторите

Когато стане дума за авторите, които са му повлияли, Кънингам неизменно нарича Вирджиния Улф своята първа и най-голяма любов. Според него увлечението му по Улф е чиста случайност, защото той прочита „Мисис Далуей” на петнайсетгодишна възраст, за да се хареса на момиче, което я обожавало. И ако „Часовете” се появява като опит за преразказ на произведение на Улф, то първоначалният замисъл на „Дни образци” е бил своего рода приложение и допълнение към „Стръкчета трева” на Уолт Уитман. Кънингам черпи творческо вдъхновение от поезията на Уолт Уитман и изследва параметрите на човешката душа във всички времена и пространства. Третият писател, формирал писателското въображение на Кънингам, е Гюстав Флобер. Той нееднократно нарича «Госпожа Бовари» своя любим роман. Но докато Улф и Уитман са непосредствени участници в историите, то Флобер в прозата на Кънингам не се появява като персонаж, а именно като автор на „Госпожа Бовари”.

7. Звукът

Особеност в стила на Кънингам е убедеността му, че не по-малко важни от съдържанието са усещанията и всеки отделен откъс от художественото произведение, дори най-краткият, трябва да звучи като нещо самоценно”. Прозата му е музика, поток от звукове, „чуваме” с очи мелодичния рисунък на всеки абзац, чувстваме вибрациите на всяка дума.

8. Мотивите

След като написва „Часовете” Кънингам осъзнава, че определени теми и мотиви се появяват в книгите му отново и отново. В центъра на сюжета в романите му винаги е семейството като единствената останала трайна ценност. Нюйоркският централен парк също винаги присъства в романите му, но не просто като декорация на случващото се, а като сакрална територия.

9. Издателят

„Снежната кралица” е единственият роман, за който между Кънингам и издателя му възникват сериозни противоречия. Идателят смята, че заглавието е неподходящо, но Кънингам настоява на своето и не желае да го променя. В крайна сметка издателят отстъпва, когато Кънингам на шега му обещава, че ще върне от собствения си джоб парите на разгневените читатели, когато се разочароват, че в романа му няма нищо приказно.

10. Филми на ужасите

Мнозина се озадачават, разбирайки, че Кънингам е страстен любител на филмите на ужасите. В отговор писателят винаги казва, че той пък се озадачава от обратното: как е възможно да не ги харесват? „В другите жанрове авторът те съпровожда, мъчи се да се сприятели с теб. Единствено при ужасите съществува елемент на доминация. А ти не само че приемаш правилата на играта, но ти харесва. Искаш го.”

 По материали от статията на Сергей Кумыш.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail