Аз „чета по лицето“. И вие го правите.

Какво впечатление ще си формира някой, гледайки вашето или моето лице?

Това умение е с толкова критично значение за оцеляването ни, че имаме мозъчни вериги, посветени на преработката на лицевата информация. Техниките за изобразяване на мозъка могат да идентифицират точното място в мозъка, където се локализира нашата мрежа за „разчитане на лицата“. Учените продължават да изследват как се развиват тези невронни вериги, но повечето смятат, че ние се раждаме с това умение – поне до някаква степен.

Всеки ден несъзнавано използваме тази интуитивна способност, за да преценяваме хората, които срещаме, да отгатваме техните намерения и да се уверяваме в истината и очакванията зад техните думи.

И не е изненадващо, че всяка култура има традиция на четене по лицето.

Четенето по лицето е древно изкуство, което датира от Платоновата епоха на Запад и се практикува без прекъсване в Азия през последните три хиляди години.

Древногръцките философи са вярвали във физиогномията – идеята, че лицето отразява личността. Най-ранният оцелял труд върху четенето по лицето – „Физиогномия“, се приписва на Аристотел, макар че вероятно е бил създаден от някой от учениците му, в който той свързва физическите характеристики и личностните черти.

Но докато през вековете на Запад четенето па лицето ту чезне, ту набира сили, в Азия остава уважавана дисциплина в продължение на хиляди години и се развиват много и различни школи. От 90-те години на ХХ век с появата на технологията за разпознаване на лица то отново става актуално като средство за откриване на личностните черти, емоционалните състояния и дори здравословните проблеми. Макар и не без противоречия, четенето по лицето е валидно основано на приети, добре документирани, вродени перцептивни способности на хората.

Всяко лице е сложна карта на живота с вродени черти, характеристики, развити вследствие на опита, таланти, отражение на здравословното състояние, признаци на променящо се емоционално здраве и т.н.

Като разказва и анализира историите, които е наблюдавал по лицата, и обяснява интерпретациите си, Ерик Стандоп се надява да ни помогне да осъзнаем собствените си интуитивни сили и да започнем по-съзнателно да ги развиваме. В неговата философия има три ръководни принципа, които той препоръчва да се съблюдават, за да не се „подкопае” прочитът.

Изобразявайте, не прогнозирайте. Четенето по лицето не е психотерапия или гадателство. Това е изкуството и науката на наблюдението, на оценяването на елементите на човешкото лице, откриваеми в настоящия момент. Ние не изучаваме лицето, за да „четем“ миналото, какво може да направи терапевтът. Истината не е, че човек има някакво преживяване, например травма, и то се появява като ясен знак – като „мястото се бележи с Х“ – върху лицето му.

Вместо това опитният четящ преценява какво казва лицето в момента. Може би ще има някаква неправилност, която подсказва минало събитие, за което си струва да се попита, защото това ще даде информация за настоящето. Същевременно дълбокото изследване на историята на клиента, за да се разрешават конфликти или неврози, не е нашата цел. Ние търсим вродените силни страни и дарби на човека, както и потенциала, който тези черти подсказват.

Преценяването на потенциала обаче – начина, по който човекът може да изрази талантите и силните си страни – не е същото като гледането в кристална топка. Може да предполагаме, че човекът живее по печеливш или губещ начин, т.е. че използва своите дарби по удовлетворяващ или саботиращ начин, и да изследваме ефектите с него. Тъй като повечето хора обаче флуктуират между печелившите и губещите модели, не е подходящо да преценяваме това, което виждаме, като добро или лошо, или да се опитваме да екстраполираме от наблюденията си и да правим прогнози.

Гледайте двете страни. Всяко лице има две страни, които представляват различни качества, така че никога не могат да бъдат напълно симетрични. Дясната страна (управлявана от лявото мозъчно полукълбо) отразява съзнанието, логиката и материалния свят. Лявата страна (управлявана от дясното мозъчно полукълбо) е страната на подсъзнанието, идеализма, креативността и мечтите. За да оцените човека, може да започнете, като погледнете цялото лице, но след това трябва да изследвате поотделно всяка страна. (Бележка: дясната страна на човека срещу вас е вашата лява страна и обратното.)

Очите и устата имат критично важно значение. Има причина универсалното представяне на лицето – конфигурацията, която бебетата разпознават от първия миг след раждането си – да е като усмихнат емотикон – кръг с две очи и уста. Очите и устата са най-гъвкавите характеристики на лицето, така че са най-способни да комуникират. Макар че и другите елементи на лицето предават важна информация, очите и устата имат специално значение.

Имайки предвид тези правила, и след като се опитате да събудите инстинктивната си способност да „четете лицата“, може да постигнете по-дълбоко разбиране на другите, а и нещо повече – на себе си.