10 интересни факта за изкуството на четенето по лице

Четенето по лицето е древна наука, която датира от Платоновата епоха на Запад и се практикува без прекъсване в Азия през последните 3000 години. В Европа четенето по лицето се е преподавало в големите университети до средновековието, когато то се отклонява към предсказване на бъдещето и е изоставено. Отхвърляно на Запад през по-голямата част от XX век като псевдонаука,  днес интересът към нашата човешка способност да „четем по лицето” отново става актуален, като средство за разкриване на личностните черти, емоционалните състояния и дори здравословните проблеми.

Подбрахме 10 интересни факта за изкуството и науката за четене по лицето от новото ни заглавие “Изкуството да четем по лицето”, написано  от един от топ четците по лицето в света Ерик Стандоп.

  1. Връзката лице в лице е първият език на детето. Тя е толкова мощна, че новородените са привлечени дори към приличащи на  лица конфигурации (но не реагират ако човешкото лице или въпросната конфигурация е обърната наопаки). От момента на раждането, преди дори очите да могат да фокусират, бебето е подготвено да търси лица. В рамките на няколко часа то вече може да различава лицето на майка си от това на непозната жена и само след няколко месеца става експерт по идентифициране на пола, расата, емоциите и други базисни черти.
  2. Изследванията показват, че фузиформената гънка – специфичната зона в мозъка, която се активира от лица, се развива постоянно от момента на раждане.  Докато растем започваме по-добре да разграничаваме сходните лица. Средно човек помни и разпознава около 20% от хората, които е виждал. Малък процент от хората попадат в долния край на спектъра на идентифицирането заради т.нар. „слепота за лица”, която може да е вродена или придобита заради травма. Въпросните хора имат проблеми с разграничаването на познати лица, макар че с лекота могат да идентифицират други обекти. Противоположно на „слепотата за лица” е „свръхразпознаването” – необикновена дарба за идентифициране на лица. Свръхразпознаващите хора са 2% от населението и могат да запаметят и разпознават до 80% от лицата, които виждат.
  3. Твърди се, че в базата данни на Фейсбук има повече от 2 млрд. изображения т.е. тя е по-голяма и по-усъвършенствана дори от собствената база данни с лица на ФБР.
  4. Най-ранният оцелял труд върху четенето по лицето  – „Физиогномия”, е приписван на Аристотел, макар че вероятно е бил създаден от някой от учениците му. Трудът включва идеи от Аристотеловата „История на животните”, в която той свързва физическите характеристики и личностните черти.
  5. Човешкият мозък и компютърният алгоритъм преработват лицата по различен начин. Вместо да диференцира характеристики, човешкият мозък разглежда лицето холистично, като едно изображение. Един компютър може да има база данни с изображения на хиляди лица и да ги сортира, за да определи какво е общото между тях. Хората обаче се изправят пред всяко ново лице в реално време, възприемат неговите  фиксирани характеристики, наблюдават го да преминава през цял спектър от микроекспресии и по пътя на интуицията правят обикновено несъзнавано заключение.
  6. Всяко лице има две страни, които представляват различни качества, така че никога не могат да бъдат напълно симетрични. Дясната страна (управлявана от лявото мозъчно полукълбо) отразява съзнанието, логиката и материалния свят. Лявата страна (управлявана от дясното полукълбо) е страната на подсъзнанието идеализма, креативността и мечтите. За да оцените човека, първо трабва да погледнете цялото лице, а след това да изследвате поотделно всяка страна. Лицето има 43 мускула, от които 18 до 20 участват във формирането на израженията. Колкото повече мускули използвате за изражението, толкова по-ясно то ще предава вашите мисли. Учените вярват, че лицето е способно на цели 10 хиляди различни изражения, от които около 3 хиляди са свързани с емоции.
  7. Един от най-объркващите сигнали, според учените, е привлекателността, защото тя може да предизвика ефект на ореола, като придаде на човека по-мил и любвеобвилен вид, само защото е красив. Макар че всички сме привлечени от красивите лица, в четенето по лицето понятието „красота” не е особено релевантно.
  8. Очите и устата са особено важни за интерпретацията. Другите аспекти на лицето също са важни, но очите и устата са фундаментални по две причини: защото те са най-гъвкавите и динамични характеристики, постоянно са в движение и комуникация и имат пряка връзка с мозъка. В тази връзка според Дюшен де Булон усмивката включва свиването на два мускула: zygomaticus major(повдигащ ъгълчетата на устата) и orbicularis oculi (повдигащ бузите и образуващ малки бръчици около очите). Свиването на двата мускула е признак на истинска усмивка за която учените днес знаят, че се предизвиква от различна зона на мозъка (лимбичната система) от тази на изкуствената усмивка от типа „кажи зеле”, която се контролира от моторната кора.
  9. Четящите по лицето говорят за ръцете като за “второ лице” не защото анализират бръчките както правят хиромантите, а защото тяхната форма и начинът, по който се движат, може да отразяват личността ни в действие. Ръцете ни имат 27 кости и 33 мускула, което ги прави изключително експресивни и чувствителни. Изследванията показват, че след като разгледаме лицето, очите ни се насочват към ръцете.
  10. Най-висшият израз на любов за четящите по лицето е целувката по челото. Челото е костната плоча, която предпазва мозъка – мястото на всички мисли и емоции.    Очите и устата създават портрета на човека, а кои сме и как мислим, както гласи изразът “ е написано на челото ни”. Целуването на някого по челото – или навеждането, за да докоснете челата си – е пряка прегръдка на тялото и душата на човека. Засилената страст от такава целувка е много трудно да се стимулира.

Какво впечатление ще си формирате вие, гледайки нечие лице? Не се сещаме за по-добра причина горещо да ви препоръчаме съветите и историите на Ерик Стандоп.

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail