10 кратки откъса от „Твоята най-силна година“ от Майкъл Хаят
Новото заглавие в библиотека Locus Spirituualis – „Твоята най-силна година“ – е книга, която може да ви даде посока за предстоящата година. Ако имате мечти или ясно формулирани цели, но те все ви се изплъзват, значи е време да промените нещо. Време е да разгърнете целия си потенциал, да предприемете първата крачка от новия ви осъзнат живот. Авторът Майкъл Хаят, известен предприемач и мотивационен лектор, е създал наръчник, който може да бъде вашият катализатор за промяна. Предлагаме ви 10 кратки откъса, които ще ви доближат до съкровището, което книгата съдържа.
…Възнамерявате ли следващата ви година да бъде просто поредната, не по-различна от досегашните, или смятате да я превърнете във вашата година на пробив? Не бива да преживявате още една година обезсърчени и разочаровани, без да постигнете желания напредък. Ако искате вместо неудовлетворени и объркани да сте спокойни и уверени и да имате възможността да преживеете най-добрата си година, аз съм убеден, че в Твоята най-силна година ще намерите търсените отговори…
1
…И така, задайте си въпроса: Какво не съществува във вашия свят в момента, а би могло, трябва да бъде там? Какво е онова, което липсва и единствено вие можете да намерите решението и да запълните липсите, във взаимоотношенията ви, здравето ви, кариерата ви или духовния ви живот? Започнете ли да обмисляте как да планирате вашата най-добра година, трябва да осъзнаете, че по-голяма част от бариерите, пред които се изправяте, са въображаеми. В умовете ни препускат милиони мисли, но ние сами избираме в кои от тях да повярваме. А най-добрият начин да преодолеем ограничаващите убеждения е, като ги заменим с освобождаващи истини. Корекцията на убежденията ни е напълно възможна…
2
…Нашите убеждения играят огромна роля в начина, по който подхождаме към живота. Обикновено преживяваме това, което очакваме. Знаем го отдавна. „Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици”, казва социологът Уилям А.Томас[1] през 1928 г. Двайсет години по-късно, разсъждавайки върху „теоремата на Томас”, социологът Робърт К. Мъртън[2] използва фразата „самореализиращо се пророчество” (self-fulfilling prophecy). А през 1957 г. философът Карл Попър го нарича „Едипов ефект” на името на митичния герой, в чийто живот се сбъдва трагично пророчество.
В книгата си Mind Over Mind авторът на научнопопулярна литература Крис Бърдик казва: „В много отношения реалният ни свят е очакван свят. Това, което виждаме, чуваме, вкусваме, усещаме и преживяваме, е в резултат от модела отгоре-надолу също толкова, колкото и от модела отдолу-нагоре. В умовете ни цари организиран хаос. Запълваме празнотите със заучени шаблони, модели и предположения. Предвижданията ни за близкото и далечно бъдеще изкривяват реалността”. Как?
Това не е фантазия. Нито пък е свързано с някакъв предполагаем закон на привличането, както може би смятат някои от вас. Много по-просто е. Защото очакванията ни оформят това, което вярваме, че е възможно, и влияят на възприятията и действията ни. А това означава, че обуславят и резултатите. А оттук следва, че творят и реалността ни…
3
…Не спирайте дотук. С кои постижения през последната година се гордеете най-много? Загърбването на миналото не се свежда само до преразглеждане на провалите и разочарованията ви. Тук се отнасят и потвърждението и ознаменуването на победите ви. Важно е да забележите не само къде сте сбъркали, но и къде сте постъпили правилно и как убежденията и поведението ви са допринесли за постигнатите резултати. Често това или се омаловажава, или изобщо не се прави. Тук обаче е разковничето към осъзнаването на средствата, с които разполагаме, и начините, по които вече сме преодолели пречките. Така ставаме по-уверени в бъдеще…
4
…Една от най-съществените причини да не успяваме в постигането на целите си е съмнението, че можем да се справим. Убедени сме, че те са недостижими. Проучванията сочат, че процентът на двайсетгодишните, изпълнили новогодишните си решения, е далеч по-голям от този на прехвърлилите петдесетте. Всъщност, докато осем от десет деца на новото хилядолетие взимат новогодишни решения, почти седем от десет възрастни над шейсет и пет твърдят, че взимането на новогодишни решения е „загуба на време”, сочи проучване на Harris Insights & Analytics. Защо? Тъжно е, но след големия брой неуспехи, които сме преживели през живота си, в много по-малка степен сме склонни да вярваме, че можем да се преборим. А съмнението е токсично за целите…
5
…Излагането на целите ви в писмен вид не е финалният етап, но е основополагащо за успеха ви поне по пет причини. Първо, принуждава ви да си изясните какво искате. Представете си, че се отправяте на пътешествие, без да имате предвид конкретно местоназначение. Какъв багаж ще вземете със себе си? По кои пътища ще поемете? Как ще разберете, че сте пристигнали? Нали вместо всичко това първото, което правите, е да изберете местоназначението? Яснотата е предварително условие за писане. (Попитайте някои изпаднали в творческа криза писатели; те не могат да пишат, защото не са сигурни какво се опитват да кажат.)…
6
…Има огромна разлика между това да кажете „Ще се опитам да направя нещо” и „Ще направя нещо”. Първото изказване звучи почти като: „Ще се пробвам. Ако е ефективно, чудесно. Но докато не видя крайния резултат, няма да му се отдам напълно”.
Проблемът е, че нищо няма да се случи, докато не се отдадете напълно. Изследователи са установили, че когато си изготвяме резервен план, ние намаляваме шансовете си за постигане на първоначалната цел. Самото съществуване на План Б може да застраши изпълнението на План А. Как? Възможно е да разделим енергията си или много скоро да се задоволим с втория си план.
Шотландският алпинист У. Х. Мъри го формулира по следния начин: „Докато не се отдадеш напълно, колебанието остава, винаги си изправен пред опасността да се откажеш. Що се отнася до всеки акт на инициативност и съзидателност, съществува елементарна истина… че в мига, в който напълно се отдадеш на нещо, провидението не остава безучастно. Случват се неща в твоя подкрепа, които в противен случай никога не биха се случили. Вследствие на това решение върху теб се изсипва поток от събития, призоваващи да ти се притекат на помощ непредвидими обстоятелства, хора и всякакъв род материална помощ, за които никога не си мечтал, че ще се появят на пътя ти“…
7
…Колегите и приятелите ни имат значение. „Особено когато става дума за самоусъвършенстване – отслабване или преодоляване на зависимост, – ние имаме нужда от енергията на общността, за да следваме плана по начин, който да разпалва желанието ни – казва психологът Хенри Клауд. – Изследванията сочат, че ако принадлежите към общност, която се грижи за здравето си или преодолява трудност, шансовете ви за успех нарастват значително… Положителната енергия е заразна.”
Бидейки целенасочени още от самото начало, можем умело да се възползваме от заразителната положителна енергия и да я направляваме през нашата най-добра година. Често се лутаме от една група приятели към друга. Може да са колеги, приятели от детството ни, от училище, от църквата, независимо откъде. Важното е да обърнем внимание на това колко често осъществяваме връзката си с тях. Тя не е предумишлена. Но ако желязото остри желязо, трябва да внимаваме за остриетата, с които другите ни острят. Затова вместо да завързваме произволни приятелства, можем да си създадем обкръжение, което помага на всеки един от членовете и целите се постигат заедно…
8
…Стане ли дума за постигане на значими цели, удобствата се припокриват с отегчение и вяла ангажираност.
Когато се прицелим към съществени, рисковани цели, ще се появят и личната ангажираност, удовлетворението и щастието. Може това да е пускането на нов продукт на пазара, връщането в колежа или възстановяването на проблемни отношения. Ако мечтаете за цел, толкова голяма, че да ви кара да се чувствате неспокойни, вие сте на прав път. Как да затвърдите усещането си, че сте поели в правилната посока? Аз искам да разбера доколко целите на даден човек са свързани с три конкретни зони. Използвам същите техники, когато правя преценка на собствените си цели. Въпросните три зони са Зона на комфорта, Зона на дискомфорта и Зона на илюзията…
9
…И така, позволете ми да ви попитам: Какви са вашите ограничаващи убеждения? Може да са свързани със заобикалящия ви свят, с другите или със самите вас. Какви са историите и очакванията, които ви спират да живеете желания от вас живот, живота, за който сте предопределени? Ако все още не сте го направили, ви приканвам да запишете ограничаващите ви убеждения. Начертайте вертикална линия в средата на една страница. От едната страна напишете ограничаващите убеждения, а от другата – съответстващите освобождаващи истини. Нека колонката с освобождаващите истини бъде новият ви личен манифест за постигане на целите ви.
Разполагате с нужното. Първата стъпка към вашата най-добра година е обновяване на убежденията ви. Следващата стъпка е да разрешите проблема с миналото, така че да можете уверено да пристъпите в бъдещето…
10
…Ето и друг пример. Преди казвах: „Не ми се прави това точно сега. Изморен съм”. Смятах, че физическите ми сили са нещо, върху което не мога да упражнявам контрол. Или се чувствам енергичен, или не. После осъзнах, че притежавам воля. Можех да повлияя на онова, което ставаше с мен. Така че замених ограничаващото убеждение със следната освобождаваща истина: „Притежавам повече от нужната ми енергия, за да изпълня задачите, с които съм се нагърбил”. Повтарях си го всеки път, когато усещах, че съм изморен или изтощен. Не мина много време и моята реалност се съгласува с думите ми. Във всички изброени примери промяната в убежденията дава възможност за постигане на по-добри резултати. Това не е магия. Вие вече притежавате необходимото ви, за да промените коренно живота си.
Хората сме различни и всеки един от нас притежава собствен набор от ограничаващи убеждения. Но по време на всичките ми тренинги се сблъсквам с две от тях, които мнозина споделят. Първото е, че не сме в състояние да променяме обстоятелствата в живота си, а второто – че ни липсват средства, за да го направим…
[1] Уилям А. Томас (1863 – 1947) – емблематична фигура в американската социология, основател на прочутата Чикагска школа. – Б. пр.
[2] Робърт К. Мъртън (1910 – 2003) – американски социолог, един от основателите на модерната социология, развил идеята за „самореализиращото се пророчество” – невярно определена ситуация, предизвикваща нов тип поведение. Именно новото поведение превръща първоначално невярната ситуация в действителност. Статията на Мъртън със същото заглавие излиза през лятото на 1948 г. – Б. пр.