Откъс от “Ферари” на Брок Йейтс

Броени дни преди появата на изчерпателната и провокативна биография, която Брок Йейтс подготвя в продължение на няколко години, с цел да обрисува колкото е възможно по-точен, непредубеден и безпристрастен портрет на истинския Енцо Ферари – сложната личност, превърнала се в съвкупност от два образа: физическото лице и изкусно създадената му публична версия, ние ви предлагаме да прочетете откъс от

“Ферари”

Мъжът, автомобилите, състезанията, машината

Няколко дни след пристигането си в Торино Енцо Ферари започва да проявява неуморната си изобретателност и умение да убеждава. Те се превръщат в негова запазена марка. Използвайки скромното наследство от баща си, както самият той го определя, Ферари започва да се “вре” в процъфтяващата общност на автомобилните производители, пилоти, механици и промоутъри, които се носят като сателити около Фиат. Той посещава често мрежата от барове и ресторанти по Корсе Виторио Емануил II, където се хранят и пият шампионът в състезанията Феличе Назаро и не по-малко бележитият от него пилот Пиетро Бордино. И така, едва двайсет и една годишен успява да се сприятели с най-безразсъдните и луди глави, чиито състезания е гледал като малко момче…

 Първият му записан състезателен опит в организирана надпревара е на 5 октомври 1919 г. Включва се заедно с миниатюрния екип на CMN в регионално планинско състезание край Парма – Поджо ди Берчето. Това е надпревара с разстояние от 53 км, която пресича Апенините. Ферари получава едно 2,3-литрово „Типо 15/20 CMN” турър, чиято каросерия е просто „черупка” над двигателя. Колата е с две седалки и чифт резервни гуми, които висят над задните колела с дървени спици. Като задвижва механиката, проектирана от екипа в Парма, Ферари поема по криволичещия маршрут нагоре по склоновете на Монте Пиантония и успява да финишира пети в своята категория, но доста назад в общата класация. Това определено не е ослепителен дебют, но като се има предвид ограничената мощ на неговия по-скоро недодялан автомобил и статута му на новак в спорта, фактът, че въобще фигурира в крайното класиране, си заслужава да бъде отбелязан…

Ферари се състезава отново през ноември 1919 г., когато заедно със Сивочи са екипа на CMN участват в Тарга Флорио. Това е супер състезание по шосетата на Сицилия, организирано от Виченцо Флорио, издънка на мощен сицилиански клан, контролиращ безмерни земи и флотилия от кораби, и упражняващ огромно политическо влияние върху острова…  Миниатюрната фирма CMN не би могла да си позволи да транспортира своите състезателни автомобили до Сицилия с влак или с камион, каквато е обичайната практика на по-големите производители, поради което Ферари и Сивочи са ангажирани да ги откарат до мястото на провеждане на състезанието. Пътуването през провинцията трудно би могло да се опише като лежерно. Ферари си спомня, че в един момент е трябвало да преминат през отвратителна виелица по хълмовете на Абруци. Внезапно пред тях буквално от нищото изниква глутница вълци, която той се налага да разпръсне с изстрели от пистолета, който винаги носи под седалката си. Двамата пристигат със закъснение в Неапол и едва успяват да се качат на борда на ферибота собственост на Флорио, „Чита ди Сиракуза”. Нощното плаване до Палермо е пътуване, което той си спомня най-вече с „развълнуваното море и набезите на всякакви видове буболечки”.

Това е много важно автомобилно състезание. Тарга, под каквото наименование е известно, се провежда още от 1906 г. и се състои от серия дълги шосейни обиколки около скалистата, гъмжаща от бандити сицилианска провинция. (Трябва да се отбележи обаче, че благодарение на могъществото и известността на клана Флорио по време на събитието всички оръжия са прибрани и никой никога не е заплашвал участниците.) Малкото CMN на Ферари изглежда като каруца в сравнение с някои от по-луксозните машини на Фиат и Пежо, включително великолепния предвоенен автомобил от Гран при, управляван от френския ас Андре Боало – пежо L25.

Ферари и неговият механик Микеле Конти се придвижват към старта и им предстоят четири тежки обиколки, всяка с дължина от 108 км. Шансовете им за успех срещу по-бързите коли са нищожни. Ферари дава всичко от себе си и шофира според куража и ограничения си опит. Сменя скоростите, а малкото CMN подскача и се тресе по прашните и чакълести пътища. Скоро предпазителят на резервоара за гориво се разхлабва и Ферари и Конти губят четирийсет минути в опит да го закрепят обратно на мястото му. След това, докато бръмчат по крайбрежния път на изток от Палермо в покрайнините на село Кампофеличе, ги спира карабинер. Бесен, Ферари настоява да бъдат пропуснати по-нататък. „Невъзможно”, отговаря полицаят. Министър-председателят на Италия Виторио Емануеле Орландо изнася реч. Докато тече речта, пътят ще остане блокиран. (Изглежда, само италианците могат да насрочат автомобилно състезание и политическо обръщение в един и същи ден на едно и също място.) Безпомощни, Ферари и Конти остават да се гневят в колата, докато министър-председателят се сбогува с публиката. Едва тогава им дават разрешение да продължат напред, но с предупреждението, че трябва да се движат зад гигантския черен седан „Де Дион Бутон” на министър-председателя, докато той не напусне основния път.

Пътят най-накрая е чист и Ферари се устремява към финиша, управлява машината по чакълестите завои през малките окъпани в слънце села, които идват едно след друго по целия маршрут. С гъвкав колкото пружините на волска талига амортисьор и с открит ауспух, гърмящ и издухващ дима право в лицата на състезателите, CMN е грубо, неприветливо превозно средство, което, също като необязден кон, изглежда сякаш се опитва да се възползва от всяка възможност да хвърли ездачите си на земята. И въпреки това Ферари продължава упорито да се спуска стремглаво по хълмовете към финиша в покрайнините на Палермо.

Към този момент Боало вече е спечелил, въпреки че е блъснал един от зрителите, излязъл на пътя пред финалната линия, и го е убил на място. Когато Ферари най-после пристига, навън е почти тъмно. Зрителите са напуснали района, с изключение на местния полицай, който измерва официалното време с будилник. Ферари слиза от колата и иска да подаде контестация пред Флорио, че са били забавени от речта на премиера и отношението към тях е било несправедливо. Насреща Флорио го пита: „От какво си недоволен? Пристигна късно, не рискува нищо и дори ти направихме подарък, като те включихме в класирането!”. И така, при своя втори опит като автомобилен състезател на Ферари е „отредено” девето място в общото класиране и трето в неговата автомобилна категория, което, както обобщава по-късно той: „Трябваше да се възприема като успех, макар и не кой знае какъв”.

Повече информация и поръчки тук

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail