Мачовете от Ел Класико: Роналдо и Меси. Откъс от книгата „Роналдо срещу Меси. Надпреварата за най-велик футболист“

Мачовете от Ел Класико: Роналдо и Меси. Откъс от книгата „Роналдо срещу Меси. Надпреварата за най-велик футболист“

Броени часове ни делят от едно от най-големите дербита на световния футбол – Ел Класико. Точно в 17:15 ч. българско време “Камп Ноу” ще приеме единадесеторките на “Барселона” и “Реал” (Мадрид), а за пръв път от десетилетие двете суперзвезди Кристиано Роналдо и Лионел Меси няма да са на терена.

Защо обаче тяхното участие е толкова важно за мачовете от Ел Класико? Испанският журналист от британски произход Джими Бърнс разказва за това в една от главите на книгата си “Роналдо срещу Меси. Надпреварата за най-велик футболист”, публикувана у нас през септември от изд. Locus. 

През пролетта на 2011 г. „Реал Мадрид” и „Барселона” се подготвят да играят един срещу друг в поредица от четири мача в рамките на само малко повече от две седмици – на 16 април в Ла Лига, на 20 април – във финала за Купата на краля и на 27 април и 3 май – в полуфинала на Шампионската лига.

Всеки Класико е сред най-шумно рекламираните спортни събития на планетата – най-големите клубове с най-големите звезди, вкопчени в решителна битка, с бремето на историята и политиката на раменете си. Но това не е една битка, а по-скоро испанска Гражданска война, водена в концентриран период – Мадрид, Харама, Белчите и Ебро, събрани в едно.

Само в средата на Голямата война през 1916 г., когато Испания е неутрална и футболът си продължава както обикновено на територията й, докато милиони загиват, сражавайки се на север от Пиренеите, двата отбора са играли четири мача един срещу друг в толкова кратък период. През 1916 г. обаче, докато всеки от двата тима може да се похвали с някои легендарни играчи, като например Сантяго Бернабеу от „Реал Мадрид” и Паулино Алкантара от „Барселона”, а феновете на „Барса” приписват поражението в решаващия мач на пристрастно съдийство, само няколкостотин фенове гледат сблъсъците в едно съперничество, което ще приеме такива епични измерения чак след години.

С навлизането в ново хилядолетие безпрецедентното разписание от четири мача в Класико за период от само малко повече от две седмици открива съблазнителната перспектива за истинско „пиршество” в глобален мащаб за милиони ревностни почитатели на Меси/Роналдо благодарение на сателитната телевизия: продължително празненство от футбол, игран на най-високо и амбициозно ниво, всеки мач – с все по-големи залози от предишния.

Откакто побеждава „Мадрид” с 5:0 на 23 ноември 2010 г., „Барселона” остава непобеден и му е писано да изгуби само един мач в Ла Лига по пътя към третата си последователна титла. Следователно в първия мач се съдържа по-малко потенциална драма. Вторият, финалът за Купата на краля, е голям, но второстепенен турнир, по-малко ценен от каталунските националисти републиканци, отколкото от юнионистки настроените приърженици на „Мадрид”. Последните два мача са онези, които обещават да са най-оспорваните за най-големия приз в клубния футбол, място на финала на Европейската купа и шанс за получаване на неговата корона.

Въпреки това се очаква първият да определи тона за останалите.

Един развълнуван британски спортен журналист, Оливър Браун от Телеграф, се наслаждава на случая, казвайки, че макар „четири части от една серия мачове толкова скоро един след друг при нормални обстоятелства биха били предостатъчни, всеки пурист е чревоугодник, когато става въпрос за тези два клуба”.

Единственото, от което някой може да се оплаче, е, че клубовете не се срещат във финал за Европейската купа.

В навечерието на първия от четирите сблъсъка Моуриньо вече се изправя пред обвинения в тотална липса на уважение към медиите заради това, че отказва да говори с тях на пресконференция преди мача. Може да се възрази обаче, че в позицията му има колкото арогантност, толкова и предпазливост, за разлика от благородството и самоувереността на коментарите на Пеп Гуардиола преди мача, възхваляващи тима на „Реал Мадрид”. Собствените ми спомени за този мач бяха, както следва:

Вторият сблъсък от сезона за Ла Лига на „Бернабеу” не страда от липса на атмосфера в началото, докато близо 85 000 фенове на стадиона са надъхвани от гръмко изпълнение на “Nessun Dorma” от Пучини. Това е походящ избор на тържествена песен за началото на поредица от мачове, които ще задържат вниманието на голяма част от световната футболна публика. Осветени до сюрреалистичност от масивни прожектори, играчите примигват. Множество фенове развяват бели знамена, а 2000 крайни привърженици на „Мадрид” са начело на агитката със скандирането си в подкрепа на „Реал”. Разнасят се дюдюкания по адрес на „Барса” в мига щом пипват топката.

Всякакви съмнения, че Меси и Роналдо са смятани за най-опасните играчи от двата отбора и че това е „мач на отмъщението”, дори и на най-високо ниво, се разсейват скоро след началния съдийски сигнал, когато всеки играч безцеремонно напада другия след броени минути. Меси е пръв, когато поема топка по лявата тъчлиния, после Роналдо, когато се опитва да дриблира напред, също наляво. Когато Роналдо пада, Моуриньо сякаш се оживява и вдига два пръста към рефера в искане за присъждане на картон, което не е удовлетворено.

Роналдо е ключът на Моуриньо към контраатаката и когато по-късно Йозил е вкаран в игра на мястото на Бензема, той става център-нападател на „Реал Мадрид”. Още от началото изглежда изгарящ от желание да нахлуе в половината на „Барса” и пръв прави достатъчно силен изстрел към вратата. Шансът идва с пряк свободен удар на трийсет метра. Пепе се навежда и отваря пролука в стената, но изстрелът уцелва Виктор Валдес в корема.

Две минути по-късно Меси е навлязъл в дълбочина, за да потърси топката, с чувство не толкова на настървение, колкото на отговорност. Той е натоварен със задачата да представлява главната заплаха на „Барса” за „Реал”. Взема топката и спринтира с нея към наказателното поле, но пасът му към Иниеста е пресечен от Пепе. После Роналдо се комбинира с Ди Мария и Бензема, но фалцовият му удар с външната страна на стъпалото към Кедира е блокиран на косъм от Пуйол на границата на наказателното поле.

Из стадион „Бернабеу” избухват бурни освирквания, когато „Барса” с Меси, Иниеста и Шави в сърцето на груповата игра задържат топката и играят с нея в последователност от петнайсет подавания. Протестите от страна на местните фенове изглеждат насочени колкото към трибуните на „Барса”, толкова и към очевидния отказ на „Реал Мадрид” да излязат от защита и да тръгнат в нападение. „Бернабеу” очевидно още не може да проумее какво има предвид Моуриньо и иска да види Роналдо в действие – да атакува, да вкарва голове.

В деветнайсетата минута „Барса” е отборът, който получава първия истински шанс в мача, когато Меси, точно пред вратата, поема лекото подаване на Иниеста над върха на мрежата и изстрелва топката точно пред дясната тъчлиния. Когато Касияс настъпва, Меси избира да не използва най-простия вариант, а да покаже, че може да надбяга капитана на спечелилия Световното първенство отбор. В този случай не успява. Опитът му да забие топката във вратата приключва в ръцете на Касияс.

През едно първо полувреме на пропуснати шансове Роналдо скача високо, за да пресрещне излязла в аут топка, но забива силен удар с глава над гредата от близката страна на вратата. Успява да смути Пике в края на наказателното поле, но не стига по-далече и е упешно надигран от Алвес точно когато се готви за изстрела.

„Реал Мадрид” се защитават в голяма дълбочина и много ефективно, докато момчетата на Гуардиола доминират във владение на топката, измествайки се странично през центъра на терена: Меси демонстрира магическите си трикове с две спретнати двойни подавания – едното с Иниеста, другото с Давид Вия, – поставяйки топката пред него, за да изпробва Касияс. Но полувремето приключва без голове.

Второто полувреме започва без инциденти, но не за дълго. Роналдо печели пряк свободен удар на пет метра извън сектор Д на наказателното поле. Изстрелът му полита нагоре и над стената и с лекота прехвърля Валдес, но после се отклонява, след като се удря в основата на страничната греда на вратата.

После, когато тимът на Моуриньо прибягва до известна груба нападателна тактика, за да удържи „Барселона”, Меси получава като на тепсия шанса за първия гол от мача. Реферът присъжда дузпа и червен картон, след като Вия се е устремил към вратата и е съборен от Албиол. С точност, превърнала се в негова запазена марка, Меси изпраща топката високо над Касияс и само един гол го дели от чупещите рекорда петдесет за сезона – испански рекорд, надхвърлящ постиженията на Ференц Пушкаш, бразилския Роналдо, и самия Меси в предишни кампании.

Във второто полувреме Моуриньо, играещ с десет души, е изправен пред заплахата от второ поредно поражение на собствен терен от „Барса”, след като изкарва девет години без нито едно. Осем минути преди края на редовното време Марсело от „Реал Мадрид” пада на земята, след като се сборичква със сънародника си бразилец Дани Алвес, и е присъдена втора дузпа. Роналдо я изпълнява и отбелязва гол със същата прецизност, както Меси по-рано, провирайки я с лекота покрай Валдес. На видеоповторенията решението за дузпата изглежда спорно, тъй като Марсело пада твърде лесно. Това предизвиква възмущение от феновете на „Барса”, но Роналдо го е приел невъзмутимо, сякаш двамата идоли са се наговорили да си поделят „първата кръв”. Това повишава темпото на играта в последните минути: изпълнения, които карат публиката да настръхва и да се надига от местата си.

По-малко от минута след дузпата на Роналдо Меси поема чудесно насочен пас от Шави и се устремява в наказателното поле, но спринтът му е прекъснат от Касияс. После Роналдо се включва в плавна размяна на подавания с Йозил, преди последният му пас да бъде брилянтно пресрещнат пред вратата от Иниеста. Почти в края на редовното време Меси подава асистенция за втори гол, но прострелният му пас към Максуел, който е в пространството вляво от наказателното поле, е пресечен.

После в добавеното време фаловете се трупат. Меси показва раздразнението си, като изритва топката в трибуните. Това е рядка проява на раздразнение от страна на играч, който не е известен с театралниченето си. Секунди по-късно, в 94-тата минута, мачът е почти приключил. Последният ход е на „Барса”, но дългата топка на Шави е недостижима дори за Меси и аржентинецът е неточен.

Онази нощ си лягам с две съперничещи си скандирания, звънтящи в ушите ми – едното: “Asi, Asi, gana el Madrid”, другото – „Мадрид, Мадрид, Мадрид”.

От радикална гледна точка на „Барса” отборът е лишен от победа на „Бернабеу” чрез две неправилни решения на рефера: отказът му да отсъди дузпа, когато Вия е съборен скоро след началото на мача, и готовността му да отсъди такава на Роналдо, когато Марсело симулира.

От гледна точка на радикалните привърженици на „Реал Мадрид”, дузпата, отбелязана от Роналдо, е не само основателно отсъдена (макар и несправедливо да липсва червен картон), но и справедливо обезщетение след серия светкавични контраатаки, които не успяват да попаднат в мрежата чисто и просто поради лош късмет.

Е, както написах в блога си по онова време, сметнах този мач за доста равен, каквото и да намеква статистиката. „Барса” владееше топката през повечето време, но съвсем рядко създаваше застрашаващи шансове, с изключение на добрите пасове в претъпкани пространства. „Реал Мадрид” бяха много по-добър отбор от онзи, който бе играл по-рано през сезона на „Ноу Камп” – по-стегнати в отбрана и по-заплашителни в контраатака. Те ставаха по-добри също и от навременните смени, предприети от Моуриньо – Йозил и взетият под наем Еманюел Адебайор, които му помагаха да спечели точки и гордост от играта, както Роналдо.

„Единайсет срещу десет, а положението беше на практика „мисията невъзможна” – казва Моуриньо. – Особено срещу отбор, който – във владение на топката – е най-добрият в света. Изравнихме резултата и едва не спечелихме, но предвид обстоятелствата на мача трябва да сме доволни и от равен резултат.”

Мениджърът на „Барса” Пеп Гуардиола каза: „Трябваше да атакуваме вратата на Касияс повече, когато резултатът беше 1:0, но е естествено да се отпуснеш малко, когато водиш”.

Йохан Кройф казва: „Този мач потвърди, че Жозе Моуриньо е треньор с негативна нагласа. Интересува се единствено от резултата и не го е грижа кой знае колко за добрия футбол. Решението му да пусне в игра седем защитници и трима нападатели беше донякъде крайно. Освен това беше забележително да се види, че „Барселона” играеше с осем футболисти, които се бяха издигнали постепенно от редиците на детската и юношеската школа на клуба, докато „Мадрид” изведе на терена само един възпитаник на детската школа. Различните футболни философии на двата клуба се виждаха много ясно” Ау.

Това са по-нататъшните наблюдения, които записах в бележника си: Меси се прояви като по-завършен играч от Роналдо, но „Барса” остана отчаяно нуждаеща се от нападатели, които могат да вкарат гол: решението на Пеп да изведе на терена предразположения към чести контузии ветеран Пуйол намирисваше на тактическо човешко жертвоприношение – благородно, но самоубийствено; Валдес и Касияс бяха страхотни вратари, които спасиха отборите си; Пике не би трябвало да губи самообладание толкова много сега, когато има Шакира: резултатът остави следващия мач от Класико напълно непредвидим, макар част от мен да подозираше, че сега Моуриньо има психологическо предимство.

Можем ли да определим кой е по-велик от двамата? Ще разберем на 31 октомври от 19 ч. в бар “Гарванът и гюлето”, където за премиерата на книгата ще се съберат фенове на четирите европейски гранда, в които Меси и Роналдо оставят следа през годините – Барселона, Реал Мадрид, Ювентус и Манчестър Юнайтед.

Роналдо срещу Меси. Надпреварата за най-велик футболист

 

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail