Как прочетохте: „Снежната кралица” от Майкъл Кънингам
Продължаваме да ви представяме читателски отзиви за различни издания на Locus/Intense. Преди дни ни писа Мария Стоева, за да разкаже за своите впечатления от един от последните романи на Майкъл Кънингам, който пуснахме на пазара – „Снежната кралица”. Тя го определя като „прекрасен, макар и тъжен”, но… вижте целия й отзив.
Частично вдъхновена от Андерсеновата приказка, „Снежната кралица” е колоритен, наситен с метафори роман – образна проза, проза, за любителите на красивите думи, на словесните висини. Харесвам подобни текстове, в които действието се развива бавно, не бързам да препускам през страниците, за да разбера какво ще се случи, а чета бавно, давам си време да се замисля, да се насладя на думите.
Героите, досущ като Андерсенови, са братята, Тайлър и Барет, и умиращата от рак Бет… Разочаровани от това, което им предлага животът, от преходността на света, гневни от осъзнатия факт, че всичко ще им бъде отнето, че им се разкриват чудеса, но винаги им се напомня, че те не им принадлежат, и в крайна сметка са големи щастливци, задето изобщо са поканени да ги видят.
Барет току-що е изоставен от поредния в дългата поредица от любовници, работи като продавач в магазин за дрехи („Кой е основополагащия човешки порив? – Да откриеш съвършения чифт джинси… , които са толкова идеални и така ти прилягат, че всяко разумно същество на планетата да иска да те изчука.), и е принуден да живее с брат си, надява се да намери дълготрайна любов и сериозна работа, или поне едно от двете.
Тайлър се чувства удовлетворен, само когато се грижи за болната си приятелка, иска да напише красива, смислена песен, която да й подари, когато се оженят. Как обаче да напишеш песен за умираща булка?
А отиващата си от този свят Бет е тяхната избягала принцеса, която час след час, ден след ден гасне от ръката на магьосницата, от която се надява да избяга.
“Надеждата вече е просто шапка на стар шут. Избелял пъстър плат с малко звънче на върха. На кого са му останали сили да я носи? Но пък и кой е достатъчно смел, за да я свали и захвърли смачкана на улицата?”
Прекрасен, макар и тъжен, мрачен роман.
И за да зарадваме Мария и останалите почитатели на Кънингам в България, споделяме отново приятната новина, че съвсем скоро отличеният с „Пулицър“ роман „Часовете“ ще има нов тираж. Очаквайте подробности!