Как се появява марката Nike? (Откъс от „Изкуството на победата” на Фил Найт)

Има компании, чиито имена са забулени в мистерия и все пак са емблематични. Много хора по света все още изпитват трудности да произнесат името Nike по правилния начин (Найки), но гигантът продължава да е сред лидерите в производството на спортни стоки. Самият създател на компанията Фил Найт разказва в книгата си „Изкуството на победата” за момента, в който се ражда марката Nike – вероятно повратен ден в историята на търговията със спортни артикули. Прочетете откъса от изданието на Locus (2016 г.) в превод на Александра Павлова.

…Денят на решението дойде. Canada вече бяха започнали да произвеждат обувките и мострите бяха готови да заминат за Япония, но преди да изпратим каквото и да било, трябваше да изберем име. Освен това бяхме планирали да пуснем реклами в списания, които да съвпаднат с доставките, и да кажем на графичните дизайнери кое име да сложат в рекламите. И, на последно място, трябваше да подадем документи в Патентното ведомство на САЩ.

Удъл влезе в офиса ми.

– Времето изтече – каза.

Потърках очи.
– Знам.
– Какво ще бъде?
– Не знам.

Главата ми щеше да се пръсне. Всички имена вече се бяха слели в някакъв умопомрачителен хаос. Falconbengaldimensionsix.

– Има… още едно предложение – каза Удъл.
– От кого?
– Джонсън се обади рано тази сутрин – отвърна той. – Очевидно снощи му се е присънило ново име.

Извъртях очи.

– Сънувал е?
– Говори сериозно – каза Удъл.
– Той винаги говори сериозно.
– Каза, че посред нощ рязко се изправил в леглото и името изскочило пред очите му.
– И кое е? – попитах в очакване.
– Nike.
– А?
– Nike.
– Кажи го буква по буква.
– N-I-K-E – произнесе бавно Удъл.

Записах го на жълто листче от бележник.

Гръцката богиня на победата. Акрополът. Партенонът. Храмът. Припомних си ги. За кратко. За част от секундата.

– Нямаме време – казах. – Nike. Falcon. Или Dimension Six.
– Всички мразят Dimension Six.
– Всички освен мен.

Той се намръщи.

– Ти решаваш.

И ме остави. Аз драсках в бележника си. Правех списъци, после ги зачерквах. Тик-так, тик-так.

Трябваше да изпратя телекс на фабриката – веднага.

Не обичах да вземам прибързани решения, а напоследък правех само това. Погледнах тавана. Дадох си още две минути да обмисля различните варианти, а после отидох по коридора до телекса. Застанах пред него и си дадох още три минути.

С нежелание набрах съобщението. Името на новата марка е…

Много неща се въртяха в главата ми – съзнателно и несъзнателно. Първо, Джонсън беше изтъкнал, че всички култови марки – Clorox, Kleenex, Xerox – имат кратки имена. Двусрични или едносрични. И винаги имат някакъв силен звук в името си, някаква буква като „К” или „Х”, която се запечатва в съзнанието. Това звучеше логично. И точно описваше Nike.

Освен това ми харесваше, че Nike е богинята на победата. Какво е по-важно от победата, мислех си?

Може би някъде в дълбините на съзнанието си съм чул гласа на Чърчил. Вие питате, каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Навярно съм си припомнил медала на победата, който се връчваше на всички ветерани от Втората световна война – бронзов медальон, на чиято лицева част беше изобразена Атина Нике, която пречупва меч на две части. Може би. Понякога си мисля, че е било така. Но в крайна сметка не знам какво ме накара да взема това решение. Късметът? Инстинктът? Някакъв вътрешен дух?

Да.

– Какво реши? – попита ме Удъл в края на деня.
– Nike – смотолевих.
– Хм – каза той.
– Да, знам – отвърнах.
– Сигурно ще свикнем – добави.

Сигурно…

Изкуството на победата