„Моят път в айкидо“ разказва историята на едно бойно изкуство в България

„Моят път в айкидо“ разказва историята на едно бойно изкуство в България

„Моят път в айкидо“ от Добромир Друмев е книга, която дава истински обективен поглед върху развитието на айкидо културата в България. Тя е ценен труд, който допълва една недостатъчно позната за страната ни територия в литературата – тази на бойните изкуства. Изданието излиза под номер 3 в библиотека VIA SINE FINE на издателство „Locus” и може да се намери в книжарниците и в сайта на „Locus“.

Добромир Друмев проследява историята на айкидо в България от 80-те години на миналия век до днес и увлекателно пренася читателя през събития, в които е участвал или наблюдавал, и такива, дали най-големите уроци в живота му. Той разказва за някои от незабравимите срещи с учителите си, оставили траен отпечатък в съзнанието му и допринесли за мирогледа, който има днес и който предава на своите ученици. Това е книга за дълбокия смисъл, за мисията на един живот.

Всеки с интерес към философията на източните бойни изкуства трябва да има тази книга в личната си библиотека. Тя е написана на разбираем език и е подходяща и за тепърва прохождащите в света на айкидо. Изданието е ценно не само заради мъдростта на вековните традиции, предадена по страниците, а и заради призмата на автора – един българин, издигнал се до висок дан и уважаван сенсей.

Добромир Друмев започва да изучава бойни изкуства с джудо през 1975 г. и карате през 1979 г. Носител е на 6-и дан Айкикай, преподава в клуб Зендокан и в Центъра за следдипломна квалификация на НСА. Провежда теоретичната, методическата и техническата подготовка на треньорите по айкидо в България. Успоредно изучава ияй-джуцу под ръководството на Сенсей Секигучи Комей (10-ти дан), Мусо Дзикиден Ейсин-рю.

Съавтор е заедно с проф. Д. Кайков и Е. Германов на първото у нас методическо пособие по айкидо – Специализираната психофизическа подготовка в бойното изкуство айкидо, и на множество научни публикации. През 2017 г. излиза книгата му “Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства”, а през 2018 г. – “Бойни изкуства – архивите говорят №2”.

Ето какво казват за айкидо едни от най-запознатите личности, спечелили доверието на безброй ученици:

“Карате е атака от дистанция, айкидо – самозащита от дистанция. Айкидо не е стил, то е самостоятелна дисциплина със собствени принципи, изкуство.”

Бернар Боари

„Много е важно да знаеш как да превърнеш всичко, което правиш, в тренировка. Ако мислиш, че само айкидо или дзадзен е тренировка, то никога няма да имаш достатъчно време за практикуването им. Добре е да се намери начин всяка дейност да бъде тренировка. Всичко, което човек прави, трябва да бъде осъзнато, и тази осъзнатост да се претвори в действие. Само така можеш да се тренира 24 часа. Моята философия не е сложна и може да се изрази в три думи – стойка, дишане, осъзнатост. Стойката отговаря на твоето поведение, дишането на енергията, а осъзнатостта – на твоето съществуване. Основното за мен е, че тези три неща трябва да бъдат съчетани ведно. И това съчетание важи за цял живот. Аз най-горещо препоръчвам айкидо и дзен на всички, които искат да се справят по-безболезнено със стреса, най-вече от това на работещите в градски условия. Според мен айкидо е като лаборатория за експерименти. Помага ни да намерим начини да се справим с енергията, с намеренията на другия и да променим например съзнанието на този, който иска да ни „атакува“ и да обърнем неговото намерение така, че да не го направи. В Америка отдавна сме осъзнали ползата от айкидо обучението и по тази причина тренировките са много широко застъпени в учебните програми“.

Сенсей Дейвид Милър

Моят път в айкидо

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail