Въведение в „Книга на прoмените“ III

За „Въведение в „Книга на промените“ на Добромир Друмев

Основни понятия, изследвания и хипотези.

При разгадаване на символната система на „Идзин“ има определени идеи, които по някакъв начин древните мъдреци са изразили чрез образи. Начинът на изразяване, когато става дума за запис, може да добие две форми – изказ или образ. За да познаем символите сами по себе си, трябва да тръгнем от образа на тези обекти и да видим какво ни разкрива той. Когато разберем това, ще започнем да разбираме и съдържанието, вложено в тези символи.

През 1985 г. представих първия си коментар върху „Идзин“ на Учителя ми Стефан Хинков и го запитах: „Какво ще правим с българските изследвания върху „Книга на промените“?“. Той се замисли и ми отговори: „Изчаквам някои хора да си свършат работата, за да направим бум. Ще създадем българска идзинистика и не само руснаците ще подскочат. Аз като математик, чрез логика, виждам и доказвам нещата в „Идзин“. Работя върху „статиката“ на системата, стремя се да видя скелета на всичко. Намерих и началото на „динамичните“ математически модели на „Книга на промените“.

В предходните си книги за символната система на „Идзин“ намерих модел, който нарекох „идеален“ „Идзин“. Според мен той е първичният и когато е задвижен с определена цел, от него се получава редът на 64-те Г6 на Вън Ван – реалният „Идзин“. „Идеалният“ модел на „Идзин“ е изграден от дванайсет квадрона и връзките между тях. Моята хипотеза е, че при създаване на „Книга на промените“ е осъществен преход от четирисекторен квадронен модел („идеалния“ „Идзин“) към трисекторен реален квадронен модел на „Идзин“. В този модел намирам разположението на трите сили („Сан цай“) – Земя (З), Човек (Ч) и Небе (Н).

В настоящата книга съм разгледал друг вариант на връзки между хексаграмите: трийсет и два бинома Г6 2n + 1 – Г6 2n + 1 и трийсет и два бинома б№ Г6 2n – Г6 2n в отворен модел на хексаграмата. Изследвал съм какво дават и другите начини на четене на 64-те Г6 от реда на Вън Ван: Г6 = Г3 долна (2, 4, 6) / Г3 горна (1, 3, 5) и „ядрените“ Г6 или „вплетените“ Г6 („Ху гуа“), т.е. Г6 = Г3 долна (2, 3, 4) / Г3горна (3, 4, 5). Представени са и други редове от шейсет и четиери хексаграми, различни от реда на Вън Ван: на Фу Си, на „Мавандуей“, на „Осемте двореца на Дзин Фан“.

Надявам се в следващите си книги върху символната система на „Идзин“ да опиша по-подробно тези хипотези и да разкрия други аспекти от изследванията си.

За автора

Инженер ДОБРОМИР ДРУМЕВ се занимава с изследвания по „Идзин“ в продължение на 36 години. Обучавал се е при най-добрите учители по „Идзин“ в България, Стефан Хинков и д-р Тачо Т. Танев, като през годините надгражда изученото и прави собствени разработки относно структурата на хексаграмите – биномния и квадронния модел в „Идзин“.