Символната система на Книга на промените

25,00 лв.

Автор: Добромир Друмев
Оформление на корицата: Емил Марков
Страници: 296
ISBN: 978-954-783-320-3
Година на издаване: 2020

Категории: , Product ID: 5102

Описание


За книгата

Биномно-квадронна структура на Идзин (Част I)

Нестихващият интерес навсякъде по света към китайската „Книга на промените“ (Идзин) доказва не само нейната значимост за системата на китайската мисъл, но е солиден аргумент и за нейната общовалидност. Идеята за промяната – отразена, фиксирана, демонстрирана във и чрез Идзин е неоспорим, всеобхватен закон, на който се подчиняват както физическият, материален свят, така и светът на Духа. В Идзин древният автор или безбройните автори търсят своето място в Космоса, опитват се да осмислят връзката си с Вселената и с другите хора. Опитът и съзерцанието са ги убедили, че всичко е изградено от противоположности, че тези противоположности са състояния, които преминават едно в друго, динамично си взаимодействат.

В проявения свят няма нищо непроменливо, дадено веднъж завинаги. Всичко, което действа, се основава на своята противоположност, всичко е движение и взаимопроникване, преминаване от тъмнина към светлина, от отрицателно към положително, от смърт към живот и обратно. В привидния хаос съществува някакъв скрит ред, в който има определен ритъм при смяната на негативно и позитивно, загуба и печалба, мрак и светлина.

Основа на битието според Идзин е Великият предел (Тайдзи), от който се ражда неговата противоположност. В Дао-дъ-дзин се казва: „Едното ражда две, двете раждат три, трите раждат цялото многообразие от неща“. Тези три неща, пораждащи цялото многообразие, са Небето, Земята и свързващият ги Човек. За нас числата показват количество. Но първоначално те са показвали качеството или модела на една структура. В Китай числото е служило да бъде описано качеството. Въпросът, който те са задавали преди да гадаят с Идзин, е: „Какви неща са склонни да се случат заедно?“ Всяка хексаграма от Идзин може да се разглежда като съставена или от две триграми, или от три двойки черти, като двете цели са символ на Небето (ян), двете прекъснати на Земята (ин), а комбинацията от цяла и прекъсната (ян и ин) на Човека. Небето и Земята са два полюса на съществуване, а Човекът е онзи „небесен човек“ или „прачовек“ Адам Кадмон от Кабала, който е отражение на онова, което е горе на Небето и долу на Земята, един универсален архетип. За Юнг Адам Кадмон е универсалната Душа, душата на цялото човечество, но той представлява и процесът на трансформация, на промяна, което ми дава повод да потърся аналогия със символиката на Идзин. Триадата можем да изразим и по друг начин: Небето е Духът, Земята е материалният свят, а човекът е средата, която не принадлежи изцяло нито на хтоничното, грубото, животинското, нито на божественото. Ако отнесем тези универсални символи към психологията, то Земята съответства на колективното несъзнавано, на подсъзнанието, на материалния свят, на тялото; Човекът – на съзнанието, на индивидуалния Аз, на ума; Небето съответства на свръхсъзнанието, на божественото, на Духа.

„Книга на промените“ е уникално творение на човешкия ум, забележително със своята многопластовост. Тя разглежда изкуството на самия живот, реда на промените и това как човек се отнася към своята съдба, която е творческото начало в нас. Карл Густав Юнг я нарича „велика и особена книга“. Той говори за Идзин като метод за изследване на несъзнателното и че за нейното разбиране е необходимо да бъдат преодолени някои предразсъдъци на европейския ум, който доскоро възприемаше принципа на причинността (каузалността; от лат. causalis – който изразява отношението между причина и следствие) като неоспорима аксиома. За китайците обаче, а това проличава много отчетливо в Идзин, случайният (казуален; от лат. casualis – случаен) аспект на събитията е от изключително значение. Активното присъствие на гадателните практики в живота на китайците в продължение на повече от две хиляди години красноречиво говори за вниманието, което те отдават на случайността като елемент в хода на събитията. Като изпълнява определен ритуал, гадаещият с помощта на „Книга на промените“ синхронизира своето съзнание с околния свят и вътрешното си зрение, тоест с интуицията. Гадателните практики имат за цел да предскажат дали Небето е благосклонно към определени действия или замисли. Чрез ритуала се достига до знание нарушен ли е човешкият или природен ред. Въз основа на променящите се взаимоотношения на силите ин и ян във вселената, Идзин дава отговори.

Идзин се характеризира с това, че използва двоичен код, който лежи в основата на цялата съвременна наука и техника. Символният език (64-те хексаграми) на Идзин е създаден преди хилядолетия, докато текстът към него е плод на автори от различно време и място, а се появява като коментар около 2000 години по-късно. Според приетата от китайските учени датировка символната система на Идзин възниква тогава, когато човечеството е в периода на Каменната епоха. Ето защо е много странен фактът как са били генерирани символи, които да отговарят на най-съвременните научни изисквания. Възниква въпросът дали тези символи не са наследство от изчезнала човешка цивилизация, или информацията е получена по друг начин?

Едни от най-проникновените думи за „Книга на промените” изрича именно Карл Юнг: „Като част от природата, тя очаква, докато бъде открита. Не предлага нито факти, нито власт, но за любителите на самопознанието на мъдростта – ако съществува такава – това като че ли е подходящата книга. За един нейният дух изглежда ясен като бял ден; за друг – мъгляв като здрач; за трети – тъмен като непрогледна нощ.”

Посланието на Стефан Хинков към младите хора в България:

Да се научат да гледат цялостно, а не само фрагментарно и да не смятат, че тяхната личност е центърът на света. Защото светът обхваща всички личности и всички неща в едно многообразно единство. Усвояването на символния език е едно полезно средство за постигането на тази цел. Той би могъл да помогне на младите хора да разберат мястото на човека в космоса и да ги извиси духовно“.


За автора

Добромир Друмев започва да изучава бойни изкуства с джудо през 1975 г. и карате през 1979 г. Носител е на 6-и дан Айкикай, преподава в клуб “Зендокан” и в Центъра за следдипломна квалификация на НСА. Провежда теоретичната, методическата и техническата подготовка на треньорите по айкидо в България. Успоредно изучава ияй-джуцу под ръководството на Сенсей Секигучи Комей (10-ти дан), Мусо Дзикиден Ейсин-рю.

Съавтор е заедно с проф. Д. Кайков и Е. Германов на първото у нас методическо пособие по айкидо – Специализираната психофизическа подготовка в бойното изкуство айкидо, и на множество научни публикации. През 2017 г. излиза книгата му “Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства”, а през 2018 г. – “Бойни изкуства – архивите говорят №2”.