Откъс от “Птицата земетръс” на Сузана Джоунс

Рано сутринта, няколко часа преди да ме арестуват, бях разбудена от земен трус. Споменавам тази случка не защото искам да намекна, че имаше връзка – че по някакъв начин разломите в моя живот се бяха сблъскали под формата на двама полицейски служители – защото в Токио подобни трусове има почти всеки месец, понякога и по-често, и днешният не беше нищо особено. Просто описвам хода на събитията. Денят беше необикновен и не ми се иска да пропусна нещо.

Лежах под завивката на футона, заспала дълбоко. Събудих се от звука на закачалките, които се удряха в стените на гардероба. В кухнята потракваха чинии, а подът скърцаше. От клатенето ми се догади, но въпреки това не бях осъзнала защо се движа. Едва когато до ушите ми отвън долетя познатият звук, разбрах какво става. Някъде отдалеч вятърът донесе крясък на тенекиен глас. Надигнах се в мрака разтреперана.

От смъртта на Лили и изчезването на Тейджи започнах да се притеснявам за много неща. Отворих вратата на гардероба и пропълзях под потракващите закачалки. Надянах велосипедната каска, пресегнах се за фенерчето, което държах закрепено с тиксо за стената и се свих в ъгъла. Включих фенерчето и обиколих с лъча наоколо, за да проверя дали свирката ми и бутилката с вода в случай на земетресение бяха тук. Тук бяха. По голия ми крак пробяга хлебарка и спря на пода до мен.

– Махай се – прошепнах аз. – Махай се. Чуваш ли? Не ми трябваш тук.

Хлебарката размърда черните си антенки срещу мен. После се отдалечи и изчезна през невидима пукнатина в стената.

Мина известно време, преди да си дам сметка, че гардеробът не помръдва. Земетресението беше свършило. Нощта беше спокойна.

Пропълзях обратно под топлата завивка на футона, но не можах да заспя. Вече знаех, че не съм сама в апартамента. Придърпах възглавницата под лицето си и се свих на една страна. Имам цял куп хитрини, които ми помагат да се справям с призраци и безсъние. Една от тях е да проверявам знанията си по японски. Взех думата за земетресение, джишин, и се опитах да се сетя за думи, които се произнасят по същия начин, но с различни букви. Събирането заедно на джи, което означава „себе си“ и шин, което означава „увереност“ дава „самоувереност“. С други букви „земетресение“ може да се превърне в „малка стрелка на часовник“, „магнитна стрелка“ или просто в „себе си“, „аз самият“. И с това идеите ми се изчерпаха. Сигурно имаше и други думи, но не можех да се сетя за нито една. Обикновено успявах да преброя седем или осем думи, преди да заспя, но тази сутрин играта не ми помагаше.

Опитах друга стратегия. Представих си, че Тейджи е зад мен, обгърнал ме е с тънките си ръце и ме люлее, докато заспя, както беше правил в щастливите дни, когато спяхме заедно сгушени. Тогава и двамата харесвахме земетресенията също както харесвахме гръмотевичните бури и тайфуните. Споменът ме успокои и сигурно съм задрямала за около половин час. Когато отново се събудих, в стаята беше светло. Сгънах футона и го сритах в шкафа. Взех пакетче полуготови нудълс, което щеше да ми послужи за обяд, и набързо изпих чаша чай. В седем часа тръгнах за работа – нито по-уморена, нито по-зле, отколкото се бях чувствала през последните няколко седмици. Очаквах един нормален ден в офиса.

Полицаите дойдохa да ме отведат следобед. Седях на бюрото си и работех върху превода на нов модел велосипедна помпа. Бях се съсредоточила и не забелязах появата на моите посетители. Материалът не беше особено труден – работата ми е да превеждам скучни технически документи и аз се справям много добре, но отвличаше вниманието ми от скорошните ужасни събития. Забелязах, че колегите ми бяха спрели да работят и гледаха към вратата. Вдигнах глава. На входа стояха двама полицаи. Не бях изненадана. Сигурна съм, че никой не беше изненадан.

“Птицата земетръс” на Сузана Джоунс може да откриете на сайта ни тук

Следвай ни в
Facebookinstagram
Сподели в
Facebooktwitterpinterestmail