Казвам на децата и другите

За „Казвам на децата и другите" на Петър Барбалов

„Боволо“ е една философия, която първо те хваща, после те повежда, накрая оставя пространство за мислене. За гадаене." - Райна Кабаиванска

***

„Имах възможността да прочета „Бариерата на Вайсман“ и „Калас на живо“. Трябва да призная, че съм и силно заинтригуван, и не по-малко впечатлен от двата разказа, изграждащи фина и интелигентна тъкан между реалност и въображение, в която изкуството не просто отразява живота, а го създава и разрушава едновременно. „Бариерата на Вайсман“ е дръзка и провокативна игра с идеята за авторството и съдбата, в която мисълта се превръща в реалност, а фикцията – в неизбежност. „Калас на живо“ от своя страна е деликатен, почти интимен портрет на легендарната Мария Калас – но не като мит, а като човек, в който геният и уязвимостта съжителстват в една болезнена красота. Поставени един до друг, двете идеи очертават огледален паралел между създаването и въплъщаването на изкуството – между автора, който пише съдби, и артиста, който ги изживява до край. Силно препоръчвам!“ - Найден Тодоров

***

„Ето какво е положението. Толкова, толкова са хубави! Връщам се назад, чета думи от тях. Фрази. После си мисля за моменти, които са кинематографични. Четох ги от първи до последен, после наобратно.“ - Константин Вълков за цикъла „Казвам на децата и другите“.

***

„Ако разказът може да бъде порция пържен калкан в ресторанта на Спиро - така безбрежно вкусен; осолен, за да си жаден за още; гарниран с тайни съставки и скорделя от спомени, които ухаят и на несбъднати желания, и на сбъднат вкус от ароматен чесън, то държите този разказ в ръцете си.

В думите няма нищо излишно, освен 30-те излишни килограма на Лефкада, козметичка с романтично сърце, която се опитва да маскира кървясалия си поглед с коралово червило, докато животът й ту се изплъзва между пръстите като пясък от претъпкан и демократично своеволен мексикански плаж, ту се подрежда около часове за срещи, отменени или не. Това е история за майчинството като последен пристан, но и за трагикомична разпродажба на мечти на едро, които - съвсем за заблуда или не - се случва под звуците на Лана дел Рей.

Ако има колосален сблъсък на всякакви нива, било то за женската природа, в която единственото по-нечупливо нещо от костите на рибата, са илюзиите, то горчивият триумф, който авторът ни поднася е само привидно незавидната комбинация “Фанта с водка”, защото есенцията тук е портокала. А той е сочен като всеки ред, поднесен с финес.“ – Константин Вълков за разказа „Young and beautiful”

***

„Бил ли си някога в Париж? Има много начини да попаднеш в него и много начини да се разминеш с него. Този кодиран чат между две сродни души ни отваря вратата към един Париж, до който нямаме достъп като простосмъртни от 21 век, родени и отгледани в източна Европа. Дори въображението ни не може току така да ни пренесе там, защото сме си… „патиланци“. В този свят музиката е опера, телата са балетни, наметките - хермелинови, хората – графини, херцогини и принцове, плътта е копринен плюш, а супата - оргазмична лучена… И всичко това е реалност, в която ти се иска да попаднеш за малко, да се пренесеш през скритите кодове в други епохи, а после да се завърнеш в сигурността на битието си в полите на Витоша, защото „Париж създава смъртни опасности на всяка крачка“, както казва Херцогинята с диамантени очи. Тя, като Екскурзоводката в тайния наш живот на душата, ни изкушава дяволито „да кроим планове“ и ни води смело към онзи Париж, с който никой няма да се размине. Красива приказка е чата между този Доктор и Момчето... Затварям ръкописа на моя приятел и поглеждам към Витоша. Скрита е в мъгла днес, но знам, че на върха грее слънце и капките роса са като диаманти.“ - Снежина Петрова за „Разкажи ми за Париж“